Населението у нас има най-ниска оценка за ситуацията в сравнение с другите в ЕС
42% от българите възнамеряват да харчат повече пари тази година в сравнение с миналата. Те отделят повече средства за почивки и пътувания, домакински електроуреди и ремонт на дома.
Това показва тазгодишното проучване на финансовата група BNP Paribas Personal Finance “Обсерватория”. То разглежда потребителските нагласи в ЕС от 36 години насам, като този път темата е “Безконтактните решения вземат контрол над живота ни”. Проучването е проведено в 15 държави: Австрия, Белгия, България, Чехия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания, Швеция и Великобритания, като са били интервюирани близо 14 200 европейци.
Според проучването процентът на българите, които се канят да харчат повече тази година, е над средното за Европейския съюз ниво, което е 34 на сто. В същото време
сънародниците ни, които заявяват, че покупателната им способност е нараснала, са два пъти по-малко
- 21%, от тези, които искат да потребяват повече. Очевидно обаче това не е водещият фактор при планирането на покупки и българите искат да се върнат към начина си на живот отпреди пандемията.
Все пак през последната година броят на хората у нас, които казват, че ще харчат повече, е намалял с 9 процента в сравнение с 2020 г. Това обаче е нормално след повече от година криза, в която хората са по-внимателни по отношение на личния си бюджет.
В същото време половината от съгражданите ни - 49%,
искат и да спестяват повече през следващите 12 месеца
Този резултат е с 5 процентни пункта по-нисък от средния за съюза.
Друго противоречие е, че същевременно българите имат най-ниска оценка за личното си положение в сравнение с останалите страни. При нас този показател е оценен с 4,7 от 10 точки, което е малко по-нисък резултат спрямо миналата година, когато беше 4,9 точки. Средното за ЕС е 5,4.
Най-зле оценяваме и ситуацията на страната ни - тук сме дали 3,6, а другите държави - средно по 4,7 точки.
Повечето българи - 54%, предпочитат комбинация от домашен и реален офис, което е по-висок резултат от средния, който е 41 на сто. 53% от сънародниците ни харесват дистанционната работа, но въпреки това
само 27% искат да работят само от офиса
В тези два показателя стойностите са под средните за 15-те държави.
Същата тенденция се наблюдава и по отношение на дистанционното обучение. Само 36% от българите са съгласни, че то работи добре. Цифрата е под средната за ЕС от 45%. Успоредно с това за 57% от хората у нас е лесно да помагат на децата си, което е близо до средното от 60% за наблюдаваните страни.
Като цяло българите явно държат на социалните контакти, тъй като цели 84% смятат, че
дистанцията, наложена от кризата, вреди най-много на личния живот
и виртуалните срещи разрушават връзката с приятели и близки. Средният резултат за проучването е 75%.
Интересно заключение е също, че България е с близък резултат до средния по отношение на възприемането на телемедицината - 55% от българите и 58% от европейските граждани биха се възползвали от нея. Но само 17% от хората у нас вярват в нейните възможности, което е далеч под средното ниво от 45 на сто. Обяснението за това е, че телемедицинските практики не са широко разпространени в България и повечето хора не са запознати с тях – само 7% казват, че вече са ползвали такива услуги.
Европейците високо оценяват безконтактните финансови услуги. Хората харесват най-много онлайн пазаруването – 73%, уеб базираните инструменти за контакт с финансовите институции – 70%. 68% предпочитат да се информират през електронни устройства вместо от хартиени медии.
