Общо инвестициите за зелен преход на икономиката са увеличени с близо 500 млн. до 3,8 млрд. лв., според третия вариант на плана за възстановяване
Днес новият парламент за втори път ще дискутира плана за възстановяване, по който България може да получи над 12 млрд. лв. безвъзмездно от ЕС и още над 8 млрд. като дългосрочни заеми. Той трябва да бъде депозиран в Брюксел до 30 април, ако страната ни иска да получи през септември авансово 13% от тези милиарди.
Първият опит беше в петък, но вместо да се обединят и да вземат решение планът да се внесе за одобрение от ЕК, стари и нови депутати няколко часа се упражняваха в реторика и обиди.
Парламентът се занимава с плана, след като правителството в оставка се отказа да го представи в Брюксел. Мотивът е, че ще има ново правителство, което да го изпълнява, и то може да има други приоритети. Поради това от ГЕРБ предложиха депутатите да се произнесат дали изготвеният от кабинета “Борисов” вариант да се внесе в ЕК, или да се правят промени.
В петък депутатите гласуваха планът да им бъде представен от премиера в оставка Бойко Борисов. Самият той вече заяви, че
ако парламентът
реши, ще внесе
плана в
Европейската
комисия
Премиерът в оставка съобщи, че днес го изписват от болницата, но няма да отиде в парламента, въпреки че депутатите го задължиха с решение. И обяви, че вече ще говори само по “партийни работи”. Но рано или късно ще се върне на парламентарната сцена, зарече се Борисов.
Третият и последен вариант на плана запазва четирите стълба, на които е разделен. Това са “Зелена България”, “Иновативна България”, “Справедлива България” и “Свързана България”, но има разместване на заложените инвестиции в тях.
Три пъти са увеличени парите за пилотни проекти за производство на зелен водород. Това е една от основните промени, след като във втория вариант на плана предвидената сума бе 78,2 млн. лв., а в първия водородът изобщо липсваше. Сега се предлагат 234,7 млн., като безвъзмездното подпомагане е 117,4 млн. лв.
С още 100 млн. лв. са увеличени и първоначалните инвестиции от 434,3 млн. лв. в газопроводи, пригодени и за транспортиране на водород към централите от комплекса “Марица-изток” и към ТЕЦ “Бобов дол”. В последния вариант на плана се предвиждат и 42,9 млн. лв. собствено финансиране. Те са за 125 км газопровод до трите теца в Източномаришкия басейн и 50 км до “Бобов дол”.
За “Зелена България” най-голямо финансиране е предвидено за нисковъглеродна икономика, в което влизат вече изброените инвестиции.
Най-много пари в това направление - 2,093 млрд. лв., са за саниране на сградния фонд, като 1,427 млрд. са за обновяване на жилищни сгради, останалите пари са за административни, търговски и промишлени. Тези пари, които бизнесът настояваше да бъдат намалени и санирането да се прави с кредити, са увеличени с около 30 млн. лв., с които да допълват проекти за държавни и общински сгради.
При инвестициите във инсталации в еднофамилни сгради, които не са топлофицирани и газифицирани, са отпаднали вложенията в термопомпи. Така общо 32 млн. лв., от които 20 млн. безвъзмездни от Механизма за възстановяване и устойчивост,
ще се насочат
основно към
проекти за
фотоволтаици
на покривите,
както и за слънчеви инсталации за загряване на вода.
Въпреки реакциите, че 352,3 млн. лв., ще се използват за подмяна на улично осветление в общините, парите остават.
Не е променено и финансирането на Електроенергийния системен оператор с 467 млн. лв. за сметка на Инструмента за възстановяване и устойчивост и 44 млн. лв. национално финансиране. Не са променени и сумите за биоразнообразие и устойчиво селско стопанство.
Общо инвестициите в зеления преход в плана са 3,8 млрд. лв., при 3,377 млн. в предишния вариант.
В стълба “Иновативна България” в частта за образование и умения няма промени при изграждането на STEM среда в училищата за насърчаване на цифрови умения - парите остават 552 млн. лв. В подобен размер са и сумите, които ще отидат за ремонти на училища, детски градини, общежития и кампуси - 604,6 млн. лв. Само се уточнява, че проектът планира да отвори около 2000 нови места в детските градини и още толкова в училищата.
Със 100 млн. до 292 млн. лв. са увеличени парите за ваучери за придобиване на базови дигитални умения на работещите.
Това е по настояване на бизнеса. В другите направления няма промяна.
С над 400 млн. лв. се увеличават инвестициите в “Интелигентна индустрия” и стават 2,565 млрд. лв. при 2,145 млрд. в предишния вариант, но те са за сметка на националното финансиране, а не на парите от ЕС.
Безвъзмездните инвестиции в индустриалните паркове и за скъсяване на веригите на доставки остават 416,5 млн. лв., но са допълнени с 420 млн. частно съфинансиране.
Най-голямата сума в това направление - 1,71 млрд. лв., е за Програмата за икономическа трансформация, като 900 млн. са безвъзмездно европейско финансиране.
400 млн. са за технологично обновление на малки и средни предприятия, 250 млн. са грант, очаква се те да мобилизират още 570 млн. лв. частни инвестиции.
За зелени инвестиции са насочени 250 млн. лв. С тях предприятията ще изграждат фотоволтаични системи за производство на ток за собствени нужди и устройства за съхранение на енергия. Очаква се с тях да бъдат привлечени 237,5 млн. лв. частни инвестиции.
Третият фонд е за дигитализация на ниво компютризация и свързаност за малкия и средния бизнес чрез ваучери. Ресурсът е 250 млн. лв.
За цифрова
свързаност са
предвидени
1,005 млрд. лв.,
от които 685,1 млн. за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 320 млн. лв. инвестиции от частни оператори.
Непроменени остават сумите за транспортна свързаност, остават инвестиции в жп проекти, както и в метро, за което ресурсът е над 762,9 млн. лв.
606 млн. лв. са парите за ВиК системи и пречиствателни станции, те са в направлението “Местно развитие”.
Още 134 млн. лв. са за цифровизация за комплексно управление, контрол и ефективно използване на водите. Системата трябва да интегрира тези на Изпълнителната агенция по околната среда и водите, Министерството на околната среда и водите, “Български ВиК Холдинг”, “Напоителни системи” ЕАД, НЕК и Националния институт по метеорология и хидрология. 150 млн. лв. пък за за система за ранно предупреждение на населението за бедствия и аварии.
Над 2 млрд. лв. за продължаване на санирането са предвидени в плана за възстановяване.
Инвестирането на 192 млн. лв. в електронна идентификация и персонализация на личните документи ще позволи хората да имат модерни лични карти и паспорти.
Над половин милиард за електронни услуги в съд, прокуратура, полиция
Заделени са пари и за цифровизация на кадастъра и регистъра на вписванията
192 млн. лв., от които 122,5 млн. от ЕС, до 2023 г. ще бъдат инвестирани в изграждане на национална схема за електронна идентификация и персонализацията в българските лични документи. Целта е изграждане на работещи централизирани системи, които да позволят хората да получат модерни документи за самоличност, които ги идентифицират надеждно. А също така да се ползват ефективно предлаганите от администрацията електронни услуги.
С други 127,5 млн. лв. до 2025-а ще се прави дигитализиране на гигантски информационни масиви на ключови институции. Те са на Агенцията по вписванията и Агенцията по геодезия, картография и кадастър и дигитализация на актовете за гражданско състояние, съхранявани от общинските администрации.
27,5 млн. лв. са за единната информационна система на съдилищата, за електронно правосъдие са предвидени още 1,3 млн.
Друга заложена цел е създаване на информационна система за цифровизация на преписките по административните делая и обмяна на информация между отделните административни съдилища, както и между тях и ВАС. Това ще става с модули за електронно призоваване на страните по административните дела, за провеждане на дистанционни съдебни заседания. Реализацията на проекта ще позволи по-бързо и прозрачно правораздаване.
36 млн. лв. до 2023 г. са предвидени за прокуратурата, за да повиши ефективността на разследванията на корупционните престъпления. Парите всъщност ще бъдат насочени към подобряване на съществуващата информационна и комуникационна инфраструктура. Целта е да има по-добра защита на данните, електронен обмен на документи между звената в прокуратурата, електронна идентификация на потребителите и пряка комуникация с министерствата.
Със 128 млн. лева ще се подобрява качеството и устойчивостта на политиките в сферата на сигурността и противодействието на корупцията. Парите трябва да бъдат усвоени до 2023 г. Ще се изгражда национална интелигентна система за сигурност, която да се ползва за анализ на информация в сферата на обществената безопасност и надграждане на системата за превенция и противодействие на корупцията сред служителите на МВР и повишаване на прозрачността при обслужване на хората.
Заделени са 1,5 млн. за задължителна съдебна медиация в пилотни съдилища, в които вече има функциониращи центрове в София, Варна, Пазарджик и Перник. Ще се създават и 15 нови центъра към окръжните съдилища и разширяване на вече съществуващите 9 извън пилотните съдилища. Целта е въвеждане на задължителната медиация във всички окръжни съдебни райони в България.
Ефектът от инвестициите – допълнителен
ръст на БВП с 3,5% и на заплатите с 2,5%
Основната част от предвидените в плана над 12 млрд. лв. ще бъдат усвоени под формата на публични инвестиции, а 13,7% - за потребление, предвижда планът. Част от средствата са разпределени и като частни инвестиции.
По години е заложено усвояването постепенно да нараства, като в периода 2021-2024 г. се предвижда това да стане за почти 50% от сумата.
Най-висок дял от разходите се очаква да бъдат реализирани през 2025 г. (около 32%), а за 2026 г. се очаква делът да остане висок, но да се забави до 22%.
Правена е симулация на плана и тя показва, че нивото на БВП в края на 2026 г. ще бъде с 3,8% по-високо спрямо базовия сценарий. Увеличението ще отразява на първо място по-високите инвестиции в икономиката.
Те от своя страна ще генерират повече работни места, като се очаква допълнителен ръст в броя на заетите в края на периода от 2,3%, което означава 80 000 нови работни места. Нивото на безработица към 2026 г. се очаква да е с 1,1 процентни пункта по-ниско в сравнение със сценария без инвестициите по плана.
Ефектът от парите от Брюксел ще се прояви и по линия на реалната производителност на труда, която се очаква да е с 1,5% по-висока в края на периода. Това ще подкрепи и нарастването на средната работна заплата, като оцененият акумулиран положителен ефект към края на 2026 г. е 2,5% в номинално изражение.
По-високите вложения в икономиката ще повишат физическия капитал. Очакват се положителни ефекти и по линия на фактора труд. Оценено е, че потенциалният растеж ще бъде средно с около 0,7 процентни пункта по-висок спрямо сценарий без ресурсите по плана.
Според оценките на Европейската комисия при равномерно разпределение на средствата в период от шест години в групата страни с БВП на глава от населението под средното за ЕС и нисък дълг, към които принадлежи България, ще може да се очаква увеличение на БВП към 2026 г. с 3,5%.
В същото време нивото на БВП по постоянни цени за ЕС 27 към 2026 г. ще бъде с около 2% по-високо спрямо сценарий без средствата.
