Разходите за храна на българина отново са над 30%
За данъци и осигуровки годишно плащаме по 860 лв.
В 80% от домовете на хората в българските села тоалетната през 2020 г. е вече в къщата, а не на двора. Това съобщи НСИ в традиционния си годишен преглед на доходите, разходите и потреблението на домакинствата за миналата година.
Процентът е нараснал видимо през пандемичната 2020 г., защото през 2019 г. е бил 72,9%, една година преди това – 70,3%, а през 2017 – само 67,4%.
Най-вероятно това нарастване през 2020 г. се дължи на факта, че през 2020 г. доста българи от големите градове предпочетоха да отидат да живеят в села или по-малки населени места.
Тази тенденция обаче не е свързана с разширяването на канализацията, която
специално
в селата
продължава
да е
недостатъчно
застъпена
През 2020 г. едва 43,7% от населението на село има водопровод и централна канализация, докато в градовете този процент е 96,7.
През 2020 г. в собствено жилище са живеели 92,2% от българските домакинства, а 4,1% са ползвали жилище, без да плащат наем. В жилища под наем са живеели 3,7% от наблюдаваните домакинства – 2,5% на свободен наем, а 1,2% на общински. Второ жилище притежават 8,9% от домакинствата.
Но
жилищният фонд
като цяло
продължава
да е
предимно стар
92 на сто от българите живеят в домове, построени преди 1990 г., като близо три четвърти от тези жилища са изградени в периода 1961-1990 година. Преди 1961 г. са построени 21,9% от жилищата, а след 1990 г. - 7,9% от тях.
През 2020 г. не са настъпили кой знае колко съществени промени в тенденциите, засягащи покупателната способност на българина и дела на различните разходи. За първи път от няколко години обаче храната отново заема над 30% от общите разходи на едно домакинство, след като две години поред беше под този процент (виж графиката). Това е доста над средното европейско равнище, което по последни данни е 20%.
В абсолютна стойност средният харч за храна на един човек у нас през 2020 г. е бил 1872 лв. за годината, т.е. по 156 лв. на месец. Година по-рано разходът е бил 152 лв. месечно.
Делът на разходите за алкохол и цигари се увеличава съвсем леко през 2020 г. - от 4,2 на 4,3 като процент от общите разходи.
През 2020 г.
продължава
устойчивата
тенденция
да се увеличава
делът на
разходите
за данъци и
осигуровки
Той е вече 13,8% от общите разходи, като през 2020 г. в пари това прави 360 лв. годишно за данъци и още 500 лв. за социални осигуровки.
Само 9 години по-рано – през 2011 г., този разход е бил около 10% от всички разходи и тогава българинът е плащал средно 180 лв. за данъци годишно и 205 лв. за осигуровки.
Облеклата и обувките през 2020 г.я освен че поевтиняха, вече не представляват значителен разход за средния българин. За такива покупки той прави едва 3% от общите си разходи - точно толкова, колкото и през 2011 г. Но дори в абсолютна стойност, и то въпреки инфлацията, натрупана за тези 9-10 години, тези разходи в момента средно са 188 лв. за година, а са били 104 лв. през 2011 г.
За сметка на това разходите за жилището вече са значителни - общо 1221 лв. годишно през 2020 г. 861 лв. от тези пари са за текущите режийни разходи - ток, вода, отопление, а 260 лв. за жилищно обзавеждане и консумативи за поддържането му. Тези разходи на българското домакинство вече са 18% от общите. Преди 10 години те са били 16,9% от общите.
Доходите през 2020 г.
се увеличават
с 6,2% в
сравнение
с 2019 г.
и достигат средно 7002 лв. годишно на човек. Реалните обаче се увеличават само с 4,4% спрямо година по-рано, като това са доходите, които са коригирани с инфлацията за същия период.
Тенденцията при отделните източници на доходи е неизменна от десетилетие. Делът на дохода от работна заплата е най-големият и нараства непрекъснато, макар че точно през 2020 г. леко спада в сравнение с 2019 г. - от 56,6 на 56,1%. Същата тенденция важи и за доходите от пенсии и социални помощи, но не и за доходите от трудова дейност извън работната заплата - те намаляват и през 2020 г. представляват средно едва 46 лв. годишно. От 2017 г. насам вече трайно
над половината
домакинства
в България
притежават лек
автомобил
През 2020 г. това са били 52% от семействата, като 5,3% от тях имат по две и повече леки коли. Намаляват и домакинствата, които декларират, че нямат финансови средства да си купят, но все още значителна част - 38,6% през 2020 г., посочват, че нямат необходимост от личен автомобил.
Вече близо 80% от българите - 79,1%, имат само мобилен телефон, като делът им нараства доста осезаемо през последните години. През 2016 г. например само 56,2% от хората са декларирали, че притежават само мобилен телефон. Обикновено те са имали и стационарен, и мобилен, но в последните няколко години все повече са се отказали от стационарния телефон.
52,1% от домакинствата у нас имат интернет в жилището си, но процентът е бил същият и четири по-рано.
