Наскоро Християндемократическата партия и Демократическа партия в Швеция поискаха експулсирането на китайския посланик Гуей Цунйоу, което беше отхвърлено от шведския външен министър Ан Линде. Тя заяви на 11 април, че Швеция няма да изказва политически позиции чрез изгонване на посланик. Страната се надява да поддържа канали за диалог, което е от полза за комуникацията между двете държави. В тази връзка говорителят на китайското посолство в Швеция каза: „Ние сме готови за диалог и обмен с хората с различни възгледи и мнения. Консенсусът и сътрудничеството между Китай и Швеция далеч надхвърлят различията“, предаде Радио Китай.
По отношение на проблемите на Хонконг и Синдзян, някои шведски медии многократно публикуват фалшива информация, подвеждаща мнението на шведското общество към Китай и увреждаща китайско-шведските отношения. Китайското посолство в Швеция пое инициативата да комуникира с шведските медии за изясняване на фактите, с цел медиите обективно и изчерпателно да отразят действителната ситуация в Китай и да избегнат разпространението на невярна информация. Това е нормално общуване, но политици в Швеция го определиха като „нарушаване на свободата на словото“.
Някои западни политици и медии не могат да се откажат от предразсъдъците си спрямо Китай. В последно време лъжите като т.нар. "геноцид" и "принудителен труд" в Синдзян заляха страниците на някои западни медии. Пред тези измислени информации и клевети срещу Китай, китайските дипломати са ангажирани да обясняват фактите и да противодействат на злонамерени атаки. Това е не само задължение на дипломатите, но и практическо действие за защита на свободата на словото.
Нормалните действия на китайски дипломати са атакувани от малък брой западни политици и медии. Според тях „свободата на словото“ означава, че им е позволено само да разпространяват лъжи и да дискредитират Китай, а китайските дипломати нямат право да ги опровергават. След като китайските дипломати дадат обяснения и разяснения, те биват обвинявани във „вълча дипломация“ и „намеса в свободата на словото“.
Двойните стандарти на Запада всъщност са най-голямата вреда за свободата на словото.
