До неотдавна споразумението за примирие от 2020 г между Руска Федерация и Украйна поддържаше относително спокойна във военно отнoшение обстановка на границата между двете държави. От началото на април обаче се наблюдава ескалация в отношенията, свързана преди всичко с дислоцирането на значителни военни сили на Русия по границата с Украйна. Защо това е така? Украйна няма офанзивни намерения по отношение на контролираните от Русия, посредством сепаратистите, Луганск и Донецк. Страната не разполага с необходимата офанзивна групировка войски, за да предприеме каквото и да било успешно настъпление в зоната. Украйна не разполага с мощна авиация за поддържане на възможно настъпление, а нейните артилерийски и ракетни системи са далеч под мощта на руската авиация и артилерия, дислоцирани в зоната. Противовъздушната отбрана на Украйна, с недостатъчна изтребителна авиация и с технологично остарелите зенитноракетни комплекси С-125, С - 200 и С-300, не е в състояние успешно да отрази масирани влитания на самолети и крилати ракети във въздушното пространство на страната. Същевременно към руската мощ следва да се добави и многобройната сухопътна групировка, в чийто състав се наброяват не по-малко от десет леки бригади, усилени с танкови части и поддържани от ракетна артилерия, солидна бомбардировъчна и изтребителна авиация. Към близо четиридесетхилядната руска групировка са придадени подвижни комплекси “Исканер- М”. С тази позиция излязоха от от Евро-атлантическия център за сигурност, чиито лидер е Цветан Цветанов.
Анализът на ситуацията налага извода, че Кремъл се опитва да провокира сценарий, при който предизвиква Украйна, Киев защитава територията си, но това се приема от Москва като агресия и влиза в ход един от вероятно няколкото предварително разработвани и тренирани от руснаците оперативно-стратегически планове за откъсване на Донецк и Луганск и окончателното им присъединяване към Русия.
Русия би аргументирала едно нахлуване с наличието в двете области на многобройно руско население, което е под заплаха от геноцид. Известно е, че на голяма част от населението на Донецк и Луганск бяха раздадени руски паспорти. Следователно, ако предприеме инвазия оправданието на Русия ще бъде, че страната се притичва на помощ на свои граждани или отговаря на техния “зов за помощ”. Руският външен министър Сергей Лавров вече подсигури пропагандно един такъв сценарий като заплаши, че “ако Киев рестартира военни действия в Донбас, резултатът от това ще бъде унищожаването на държавата Украйна”. На искането на Украйна за провеждането на съвместни учения между украинската армия и НАТО през юни-юли, говорителят на Кремъл Дмитри Песков заяви, че това ще застави Русия още повече да увеличи групировката си в зоната.
Най-вероятният сценарий за нахлуване на руски войски в Донбас, ще повтори събитията в Грузия от 2008. Грузинският опит от агресията на Русия ни предупреждава, че въпреки твърдата подкрепа за Украйна, изразена както от президента Байдън и министрите на отбраната и външните работи на САЩ, така и от генералния секретар на НАТО във връзка с новата масирана дислокация на войски от Русия, украинците трябва да бъдат много внимателни и търпеливи. Те не трябва да предоставят повод за обвинение в агресия, тъй като точно това е необходимо на Кремъл, за да лансира широкомащабна военна операция за ликвидирането на Украйна. НАТО, САЩ и ЕС твърдо стоят зад мира и териториалната цялост на Украйна и следва да разгърнат мощна дипломатическа офанзива за възпиране на Русия. Нито НАТО, нито САЩ обаче ще рискуват ескалация на конфликт с ядрена сила, а още по-малко размяна на ядрени удари с нея. Много трудно може да се прогнозира докъде би стигнало последното.
Не е ясно кога и как ще действа Русия. Ясно е обаче, че рано или късно тя ще направи опит да присъедини тези територии към своята, а при определени благоприятни условия да окупира и други територии на Украйна.
Във връзка с ескалацията на събитията в Донецк, експертите от Евро-атлантическия център за сигурност изразяват становището си, че България трябва да осъди ескалирането на конфликта в Донбас и в частност непровокираното с нищо нарастване на военната мощ на Русия в зоната.
Респективно, българското Министерство на външните работи трябва да осъди тези действия, а правителствените служби и особено тези в сектора на сигурността трябва да фокусират допълнително вниманието си върху ситуацията в Украйна. Никак не е случайно, че в редица средства за масова информация както в Русия, така и в Европа вече се появиха публикации, прогнозиращи, че отношенията между Украйна и Руската Федерация са “на границата на война” между двете страни.
Считаме, също така, че НАТО следва да разработи стратегия за Украйна като възстанови съюзната дискусия за статута на тази страна във връзка с възможното й членство в Алианса.
