За 2020 г., първата година с коронавируса у нас, Националният статистически институт отчете рекордно висока смъртност - 124 735 души. Починалите са с 16 652 повече от 2019 г., или 15,4% ръст.
През последните десет години се задържаха нива от 108 - 110 хиляди умрели. Характерното за 2020-а е изключително неравномерното разпределение през годината. До края на октомври смъртността е идентична с 2019 г. Само за ноември и декември обаче са регистрирани 35 590 смъртни случая (29% от всички през годината). За същите два месеца на 2019 г. починалите са 18 605 (17% от всички). Разликата от почти 17 хиляди умрели е целият ръст на смъртността през 2020 г.
Обяснението е в пика на втория сезон на коронавируса в този период. Регистрираните като жертви на епидемията тогава обаче са само 6500. От ръста остават 10 500 починали без ясна причина.
Данните на НСИ за смъртността в началото на 2021 г. показват възможна връзка между необяснените случаи и смъртността от COVID-19. Допълнителните жертви се движат успоредно на тези от втората вълна. При средна дневна смъртност от вируса около и над 100 души се появяват много извънредни случаи. Когато в началото на януари жертвите паднаха до 30-50 на ден, тогава и необяснените смъртни случаи спаднаха.
Вероятно е много от починалите да са били с коронавирус, но без да са регистрирани като болни, или да са починали скоро, след като са прекарали инфекцията поради силно влошено вследствие от нея здраве.
Коефициентът на обща смъртност е 18‰ (на хиляда души население). През 2020 г. на 1000 жени умират 1122-ма мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (24,2‰), отколкото в градовете (15,7‰).
Разликата е голяма и вероятно, освен на застаряващото население в по-малките селища, част от нея се дължи и на факта, че в пандемията затрудненият и по-бавен достъп до болница и личен лекар може да се окаже фатален.
През 2020 г. стойността на показателя за обща смъртност по области е в границите от 13,4‰ до 27,7‰. С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 27,7‰, Монтана - 25,5‰, Кюстендил и Габрово - по 24‰. В шест области смъртността е по-ниска от общата за България, като най-ниска е в София (град) - 13,4‰.
За сравнение през 2019 г. показателят за обща смъртност по области е в границите от 11,8‰ в София (град) до 22,9‰ във Видин.
В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 13,7% от всички починали жени, а стойността на този показател при мъжете е 26,6%.
