Президентът на САЩ Джо Байдън създаде двупартийна комисия, която да проучи потенциални промени във Върховния съд (ВС), включително увеличаване на неговия състав, предаде Ройтерс.
Някои представители на либералното крило на Демократическата партия се надяват да бъде сложен край на консервативното мнозинство в най-висшата съдебна инстанция в страната, която изпълнява ролята и на Конституционен съд. Предишният президент на САЩ, републиканецът Доналд Тръмп, назначи през четиригодишния си мандат цели трима съдии в деветчленния Върховен съд. Така консерваторите имат мнозинство от три гласа срещу три за либералите, предава БТА.
Новият президент демократ подписа изпълнителна заповед за създаване на проучвателна комисия за промени във Върховния съд. 36-членният съвещателен орган ще разгледа потенциални реформи, като увеличаване на състава или въвеждане на времеви ограничения на мандата на членовете на ВС, които сега служат до живот.
Числеността на състава на Върховния съд на САЩ не е променяна от 1869 г. Тя обаче не е фиксирана в конституцията и Конгресът има право да я променя, както е правил няколко пъти преди това.
Някои демократи и либерални активисти призовават за разширяване на състава на Върховния съд, като привеждат аргумента, че очертаващото се за години напред консервативно мнозинство може да заплаши правото на аборт, гражданските права, контрола върху огнестрелните оръжия и достъпа до здравеопазване. Републиканците на свой ред се противопоставят яростно на идеята, отбелязва Ройтерс.
Сега най-възрастният член на Върховния съд е либералът Стивън Брайър. Ако 82-годишният Брайър се оттегли тази година, за което настояват либерални активисти, Байдън ще направи първата си номинация за член на ВС. Той обеща да избере за първи път в историята чернокожа жена. Сменянето на един либерал с друг обаче няма промени идеологическия баланс във Върховния съд, отбелязва Ройтерс.
Самият Брайър обаче предупреди, че промени във ВС може да подкопаят неговия авторитет.
В реч, която произнесе във вторник в Юридическия факултет на Харвардския университет, той подчерта ключовото значение на доверието, че Върховният съд "се ръководи от правните принципи, а не от политиката". "Структурна промяна, мотивирана от усещането за политическо влияние само може да засили това усещане, подкопавайки още повече това доверие", предупреди Брайър.
В САЩ членовете на Върховния съд се номинират от президента и утвърждават от Сената. Сега гласовете в 100-местната горна камара на Конгреса са разделени поравно между двете водещи партии - по 50. Демократите обаче на практика имат мнозинство с решаващия глас на вицепрезидентката Камала Харис.
