Предвиждат се ваучери за абонамент за достъп до услуги на многодетни семейства, социално слаби, както и за малкия бизнес
685,1 млн. лв., които да бъдат вложени до края на 2025 г. в дигитална революция, стават приоритет. Към тях се прибавят и очаквани частни инвестиции за 320 млн. лв., с което в мрежи за супербърз интернет сумата за инвестиране набъбва до 1,005 млрд. лв.
Проектът за разгръщане на цифрова инфраструктура е част от плана за възстановяване и устойчивост и бе обявен от правителството за обект с национално значение. Това ще улесни режима за получаване на разрешителни за строеж, за да бъде спазен крайният срок - 2025 г., за реализиране на проектите.
685,1 млн. лв. са разпределени в пет направления – осигуряване на 5G свързаност по ключови транспортни коридори, подобряване на покритието в населените места, развитие на държавната мрежа чрез увеличаване на преносния капацитет, “зелена” свързаност и стимулиране на потреблението.
Първият приоритет е до 5 години да бъдат покрити с 5G сигнал европейските транспортни коридори - основната пътна мрежа в България и магистралите “Тракия”, “Хемус”, и “Струма”. Това е стъпка към
подготовка
на трасета за
автономните
коли, които
се движат
без шофьор,
и за така наречения интернет на превозните средства, подобно на интернет на нещата.
Високоскоростната свързаност по аутобаните ще помогне и на индустриалните зони и паркове, които са в близост до основните пътни артерии. Ще е полезна и на земеделието, като се цифровизират засяването, напояването, както и умно управление на животновъдството.
Прогнозните инвестиции в технологията от пето поколение за пътища и аутобани са 122,4 млн. лв.
В еврокоридор 4, който свързва Видин - София - Перник - Кулата и София - Пловдив - Капитан Андреево, ще се инвестират над 41 млн. лв. За транспортен коридор 8, който е по направлението Гюешево - София - Пловдив - Плодовитово - Бургас - Варна, са предвидени над 39 млн. лв. За коридор 10, който е по трасето Калотина - София - Пловдив - Плодовитово - Капитан Андреево се предвидени близо 21 млн. лв. 21,4 млн. лв. е сумата, определена за коридора Ботевград - Велико Търново - Шумен - Варна.
Планирано е изграждане на оптична инфраструктура по дължината на коридорите, на отклонения до базовите станции и захранване на кули.
Целта е да се създадат условия за
изграждане
на точки за
безжичен достъп
до интернет,
както и да се насърчи съвместното ползване на инфраструктура. Разгръщането на свръхвисокоскоростни оптични мрежи е необходимата предпоставка за внедряването на 5G оборудване и осигуряване на непрекъснато покритие и капацитет на мрежата, посочват от правителството.
Максималният капацитет, който ще е наличен до базовите станции, ще достига до 10 Gbps, като за крайни клиенти мрежата ще може да осигури скорости до 1Gbps.
Изградените у нас коридори щели да създадат условия за свързване с тези в съседните държави, като се използват административна подкрепа и договорености като сключеното споразумение между Гърция, България и Сърбия за свързаност по направлението София - Солун - Белград.
През юни 2018 г. в София беше подписано споразумение между трите държави да се прави балкански коридор за тестване на автономни коли.
Тогава страната ни пое ангажимент за осигуряване на подходяща инфраструктура за провеждане на тестове. Тогава стана ясно, че са изготвени предложения при строителството на пътища и нови магистрали да се изгради и инфраструктура за 5G мрежи за свързано шофиране.
Проектът за дигиталните коридори предвижда и свързаност с Румъния и Турция, като се отчита, че трансграничните участъци от 5G коридор са с по-малък пазарен интерес. Тези пречки може да бъдат преодолени чрез паралелното използване на финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост и “Свързана Европа 2”. Така ще се постигне изграждане на ефективна гигабитова свързаност в района и ще може да се разработят и предлагат трансгранични цифрови услуги, става ясно още от документа.
Вторият приоритет е подобряване на покритието в населените места с фокус към периферните, слабо населените и селските райони.
У нас едва 1% от домакинствата в селските райони могат да се възползват от достъп до мрежи с много висок капацитет, което е 20 пъти по-малко от средното за ЕС, се посочва в проекта за цифровизация.
Използването на
оптични мрежи е
нараснало с 42%,
но не и за селските райони, където се използват от едва 1% от населението при средно ниво за ЕС от 18%.
Частните оператори не били склонни да инвестират в тези отдалечени райони с ниска гъстота на населението. Те трябвало да направят значителни разходи за инфраструктура при малка рентабилност на инвестицията. Другата причина е ниската покупателна способност на населението в тези области.
Поради това най-големите вложения по проекта - 131 млн. лв., са за населени места с от 1000 до 5000 жители. Това са повече от 60% от градовете и селата у нас. Фокусът е поставен върху населени места с население над 1000 души, като по този начин се планира покритието на над 200 хил. домакинства в страната. За такива с население до 1000 се предвиждат 22,23 млн. лв.
Около 15% от всички градове и села с население под 1000 души се оценяват като места с историческо значение и туристически центрове, където също се изисква покритие с висок капацитет. Заради ограничения ресурс ще се анализира възможността за супербърз интернет в поне 5% от тези населени места, е записано в проекта.
За градове с население от 5000 до 10 000 души предвидените инвестиции за покритие са най-малко - 8,18 млн. лв., защото там се очакват и частни инвестиции.
Крайната цел е
да се гарантира
свързване до
домовете с
високоскоростен
оптичен
интернет,
предоставяйки скорост до 1Gbps към крайните клиенти. Първоначално това ще става в градовете с по-голямо население и периферните около тях населени места, за да се осигури бързо национално покритие с 5G и свръхскоростен широколентов достъп на максимален брой жители.
В зависимост от броя на жителите в населените места сигналът може да се пренеся както през оптична фиксирана мрежа, така и през мобилна.
За мобилен широколентов достъп за населени места от 500 до 5000 души ще се инвестират 24 млн. лв. Те ще бъдат за кули и оптична свързаност за базови станции.
Друго направление са инвестиции в стимулиране на онлайн потреблението. Според индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2020 г. България бележи сериозно изоставане с едва 67% от населението, ползващо интернет, при средни европейски нива от 85%. Тази отрицателна тенденция може да се промени, като се разширят възможностите за използване на различни типове достъп на достъпна цена.
Преминаването към мрежите от следващо поколение
налага
използването
и на 5G
съвместими
устройства, които
имат висока
крайна цена
В един от вариантите на проекта се предвижда първоначално да се дават ваучери за оборудване. От тях ще се възползват уязвими социални групи, включително многодетни семейства и различни социални институции (приемни домове, читалища, центрове за допълнителна квалификация). Записано е, че ще се купуват таблети, смартфони, оборудване и т.н.
Ваучери ще има и за малките и средните предприятия и за ключови сфери на социалния и икономическия живот.
От министерството на транспорта казаха, че в програмата за ваучерите е предвидено те да се дават и за абонамент за широколентов достъп. А от операторите се очаква да се включат с предлагане на устройства. Абонаментът може да бъде както за мобилни, така и за фиксирани широколентови услуги. За такива инвестиции са предвидени над 112 млн. лв.
Зеленият принос при петото поколение мрежа е изграждане на соларни панели или ветрогенератори за захранване на базови станции. За това са заделени 60,72 млн. лв.
Телекоми вече имат покритие в големи градове
Развитието на мрежите ще се ускори, след като на търг бяха продадени допълнителни честоти
В големите градове в България вече могат да се ползват услугите от ново поколение. Според данни на А1 тяхната 5G мрежа обхваща 5G мрежата на А1 и покрива населението на открито в над 75 градове и курорти в страната, включително всички по-големи областни центрове. От телекома посочват още, че тяхната мрежа предлага скорости, достигащи над 1000 Mbps, и ниско времезакъснение.
От “Виваком” посочват, че имат покритие в централните градски части на 27-те областни града, а мрежата им осигурява по-високи скорости, по-ниско времезакъснение и по-голям брой едновременно свързани устройства. Прехвърлянето на данни става с незначително забавяне, което било важно условие за развитие на сфери като телемедицината, дигиталното образование, гейминг индустрията, автоматизираното производство и други.
Очаква се в най-скоро време да бъдат обявени и плановете на “Теленор” за развитието на 5G.
Масовото покритие на страната с услугите от следващото поколение всъщност ще се ускори след проведения преди дни търг за допълнителни честоти. Комисията за регулиране на съобщенията продаде честотни ленти в обхвата 3,6 GHz.
От търга държавата е получила 13,4 млн. лв. от трите оператора, като всеки от тях е взел по една честотна лента. “А1 България” са платили 4,7 млн. лв., “Виваком” - 4,6 млн., а “Теленор” са дали 4,1 млн. лв.
Според съобщение на А1 честотите ще се ползват за 20 г. и ще струват общо 12,7 млн. лева. В сумата са включени първоначалната цена и 8 млн. лева годишни такси за целия период. След придобиването на честотите за постоянно компанията щяла да продължи да развива своята 5G мрежа и да предложи мобилни услуги от пето поколение на индивидуалните и бизнес клиентите.
От “Виваком” заявиха, че са удовлетворени от проведения търг. Той бил гаранция за стабилността и законосъобразността на разрешенията, които предстои да бъдат издадени. И допълват, че през септември 2020 г. са били първия оператор в България, който стартира търговска 5G мрежа, като с получената честотна лента ще надградят постигнатото. (24часа)
