Майка Екатерина се пресели в по-добрия свят, тъгуват монахините в манастира "Св. Георги" над Белащица. Новината за кончината на игуменката натъжи и хора от селото. Въпреки инсулта, който я порази преди време, тя продължаваше да обхожда обителта почти всеки ден и да се грижи за нея, подпирайки се с бастун.
Отиде си на 88 г., уточниха от манастира.
Майка Екатерина беше много натъжена, че 1000-годишнината на манастира няма да се отпразнува подобаващо заради заразата. Тържествата трябваше да бъдат м.г., но се отложиха.
"Заради пандемията няма да правим честване. Този коронавирус доказа, че смисълът на живота не е в материалните неща, а в духовните. Защото не можем да се обърнем към имотите и парите си да ни предпазят от вируса, а призоваваме Бог на помощ", каза м.г. пред 24plovdiv.bg майка Екатерина.
Говореше леко заваляно заради болестта, но не спираше да се интересува от манастира, в който прекара 29 години.
Родена е на 31 март 1933 г. в пазарджишкото село Бъта. Пенсионирала се като касиер маркировач в стола на "Асарел Медет".
"Работих там на света, каквото работих. Пенсионирах се на 57 г., защото нямах нужния стаж", разказва игуменката. На въпроса защо е решила да стане монахиня, отговаря - "още като малка бях отровена от този живот". Твърди, че никога не се е женила, тъй като семейството за нея винаги е било нещо несериозно.
В "Св. Георги" пристигнала на 59 г. Седем години била послушница, след което се замонашила. От 1999-а досега управлява обителта. Преди години претърпяла инсулт, но бавно се възстановила. С помощта на патерица обикаля обителта и наглежда всяко кътче.
Манастирът беше подреден като оазис. На храмовия празник на Гергьовден всяка година е стълпотворение. Така беше и лани, въпреки началото на пандемията.
"Манастирът е прочут със свещеното си аязмо. Богомолците казват, че водата му помага за много заболявания, но най-вече за очни. Затова наливат по цели туби", обяснява домакинката Елена.
Вярващите задължително палят свещ в параклиса на "Св. Георги", където се намира рядка икона на Богородица. Нарекли са я "скърбящата". Поклонници разказвали, че след молитва пред реликвата им се сбъдвали съкровенни желания.
