Осем от всеки десет италиански ученици се обучават от разстояние в момента
Една година след първия локдаун в Италия влезе в сила дистанционно обучение за 8 от всеки 10 ученици. В момента само децата на остров Сардиния могат да се радват на живо на чиновете си.
От 15 март във всички останали области на Ботуша, където са в сила строги противоепидемични мерки, обучението е само онлайн.
В Италия всички наричат учебните занятия по време на коронавирус DAD (дидатика а дистанца, дистанционно обучение). И ако през 2020 г. училищата и университетите в Италия ту се пълнеха, ту се изпразваха в зависимост от разпорежданията на властите, през тази година рекордно голям брой деца и младежи стоят плътно вкъщи - 6,9 млн. учащи, или 81% от общо 8,5 млн. ученици.
Дистанционното обучение не е равномерно разпределено в Италия. 95 на сто от всички ученици в Северната част на страната, където пандемията препуска с най-голяма скорост, учат у дома. В Централна Италия – 8 от всеки 10 ученици, а в Южна - двама от всеки трима са на DAD.
Не липсват и протести заради новото спиране на обучението в клас от родители, ученици и преподаватели. “Дистанционно забравени от една година”, е изписано на плакат на протестиращи в Анкона. “Дистанционно отчаяни”, пише на друг.
Италия беше първата страна в Европа, в която вирусът порази живота с пълна сила, парализирайки всичко. През март 2020 г. епидемията вече я имаше и на теория, и на практика, макар че не се говореше още за пандемия. Италия обаче се оказа в положението на първата държава, която трябваше да се справя с проблемите заради събирането на много хора на едно място, както е в училище. Затова и на 17 март 2020 г. се появиха първите заповеди за дистанционно обучение. Оттогава във всекидневната реч на италианците се настани трайно и терминът DAD. Преподавателите трябваше да продължат да обучават, ползвайки технологиите, информатиката, интернет.
Всяко училище в Италия има право да балансира между т.нар. синхронни и несихронни дейности. При първия тип – синхронния, е необходимо взаимодействие в реално време между преподавателите и учениците. Това става например при видеоуроци, при излъчването на дигитални разработки.
При несинхронните дейности това взаимодействие в реално време между ученик и учител не е необходимо. Това засяга случаите, при които децата разработват самостоятелни проекти, ползвайки дигитални материали, посочени от преподавателя, като видеолекции или документални филмчета.
За такива се смятат и задаването на домашни упражнения в писмена или мултимедиийна форма.
Единствено учителите в болнични са освободени от преподаване онлайн. Това обаче не важи за преподавателите, които се намират под карантина или изолация. Министерството на образованието посочи и колко е минимумът часове уроци при дистанционно обучение.
При синхронното обучение например в началното училище са необходими минимум 15 часа седмично –това е времето, което прекарват заедно учителят и класът. За първи клас обаче този минимум е 10 часа. При средното училище пък трябва да има минимално 20 часа седмично за синхронна дейност. Присъствието на всеки по време на дистанционното обучение се отбелязва в т.нар. електронен регистър. Всяко училище е задължено да обучи преподавателите си как да използват дигиталната платформа, избрана за обучението.
Фиамета е на 10 г. и учи в училището на Медзоломбардо, което се намира в автономната провинция Тренто. Когато всички училища в зоната са на дистанционно обучение, Фиамета няма възможност да остава сама вкъщи и да следи уроците. Това е така, защото майка ѝ е здравен работник и не може да си вземе отпуск, а баща ѝ отглежда 350 кози. Затова и Фиамета е с него и със стадото му, което пасе на 1000 м височина в планините на Трентино. Пейзажите там са като излезли от списание, рекламиращо планински туризъм.
Бащата на Фиамета има две планински хижи, където държи стадото си, разделено на две групи. Едната е съставена от кози, които дават мляко, а другата – от останалите. В тази обстановка се намира и Фиамета, която седи с компютъра си на дървена масичка пред козите. За късмет телефонът ѝ хваща интернет добре на тази височина в планината. Така чрез hotspot се захранва с интернет и компютъра ѝ, чрез който се свързва дистанционно с учебната си платформа. Фиамета не само следи уроците на разстояние от учителите си, а и от време на време помага и на баща си с козите.
“В крайна сметка и двете неща са много полезни за растежа на едно дете”, убеден е баща ѝ Масимилиано. Той е родом от Сардиния, но преди време се мести в Трентино, където работи като строителен работник. Преди три години обаче решава да се посвети на страстта си по земята и да се заеме с отглеждане на кози, което е нещо типично за остров Сардиния. “Фиамета е много добра ученичка, а планинската обстановка, в която се намира сега, я учи колко е важно да умееш да се адаптираш”, казва още Масимилиано.
Баща от Рим и неволите му с уроците от вкъщи
Римлянинът Андреа Рустикели е самотен родител на 14-годишен син, който в началото приема с ентусиазъм дистанционното обучение. После обаче идват проблемите. Ето и неговия разказ за “24 часа” за опита му с дидактиката от разстояние в столицата на Италия:
“В началото, по време на първия локдаун в Италия през март 2020 г., синът ми, който тогава беше тринайсетгодишен, беше много доволен, даже възбуден, от мисълта, че вече не трябва да се буди рано сутрин и да се приготвя за училище.
Постепенно обаче ентусиазмът му угасна. DAD се превърна в навик и във форма на съблазнителен мързел както за него, така и за съучениците му. Синът ми се събужда всяка сутрин само няколко минути преди началото на уроците, които започват обикновено в 9. След това се свързва с платформата, без дори да си е измил лицето, без да се е облякъл и без да е закусил. Той използва един малък компютър, защото телефонът му е твърде малък. Много от съучениците му обаче ползват смартфони.
Непрекъснато му повтарям, че трябва да си промени държанието, обяснявам му, че интелигентността му има нужда да се събуди - поне с малко хладка вода по лицето. Обяснявам му и че и положението на тялото е изключително важно, за да вникне по-добре в урока. С много усилия постигам, но само от време на време, някакъв резултат - ако успея да го накарам да следи урока седнал на бюрото, а не излегнат на леглото, даже е много.
Миналата година синът ми караше последна година в средното училище. Учебната година завърши с DAD и забелязах как прогресивно се влошаваше поведението и отношението му към училище, но също и усвояването на материала. От същото се оплакват и други родители. Крайният изпит през юни също се проведе дистанционно и беше наистина сюрреален.
През тази учебна 2020-2021 г. синът ми започна да учи в ново училище – в класически лицей, който сам по себе си е нещо много по-ангажиращо. Предишните му бележки и успех не бяха кой знае колко окуражаващи, но въпреки това той самият поиска да се запише в училище, където основните предмети са гръцки и латински. От началото на уроците през септември до днес присъственото обучение е продължило общо един месец. Останалата част е изцяло дистанционна.
Впечатлението ми е, че децата с по-крехка психика, които са по-малко внимателни и мотивирани, изостават още повече с дистанционното обучение. Преподавателите се оплакват често заради непрекъснатото разсейване на учениците, но пък си дават сметка,че DAD не е подходяща форма на обучение. Успоредно с чувството ми на безпомощност ми е жал за сина ми и за съучениците му – да стоиш 4-5 часа на ден пред компютъра и да слушаш преподавателя, е наистина отблъскващо.
Тази сутрин подслушах скришом малко от първия урок. Учителката в продължение на 15 минути трябваше да разбере дали всички са се свързали от класа и да разрешава куп технически проблеми. Беше наистина трагикомична ситуация: “Чувате ли ме? Виждате ли ме? Не ви чувам!”
Аз лично съм много разочарован от факта, че училището е така пренебрегнато. Разбирам, че здравната ситуация е много сложна, но резултатът е обезкуражаване и отчуждаване на децата”.
Платформа предлага чудеса за учители и ученици
“Какво точно значи дистанционно обучение за онези, които са далеч от тази сфера? Някои си мислят, че това е учител, който се включва по платформата Zoom, и започва да преподава. Дистанционното обучение е използването на технология, за да постигнеш участие, съпричастност, да стимулираш учениците да правят неща”. Така смята 30-годишният Марко де Роси, който е основател на WeSchool - единствената от трите налични дигитални платформи, които италианското министерство на образованието горещо препоръчва да се използва. В периодите на локдаун “творението” на Де Роси се използва от милиони ученици и преподаватели всеки ден.
Чрез дистанционното обучение учителят не трябва да държи учениците си неподвижни и мълчаливи отвъд екраните на компютрите и таблетите си, казва Де Роси пред “Хъфингтън Пост”. Според него платформата му предлага различна версия на училището. Ако някой ученик например иска да се задълбочи във френската революция, има хиляди начини, чрез които може да го направи. Или ако учителят иска да разгорещи класа по темата за френската революция, също начините за това са безбройни.
По думите на Марко де Роси причината дистанционното обучение да няма много привърженици сред родителите в Италия е, че те не знаят как точно се използва. “Стотици нещастни родители си мислят, че начинът на дистанционното обучение е един – учителят ти говори от разстояние, а ти, ученикът, слушаш. И край. Младежите по този начин не могат да бъдат стимулирани, затова всички масово предпочитат присъственото обучение. Това е обаче все едно да имаш “Ферари” и да не знаеш как се управлява”, обяснява Де Роси. Според него по време на първия локдаун в Италия през миналата година учениците не са правили нищо друго, освен да слушат, слушат, слушат чрез компютрите си.
Днес обаче италианското училище е в състояние да промени всичко това по революционен начин. Платформата WeSchool се смята от повечето експерти за иновативна, защото преди всичко обучава самите преподаватели на новите технологии в преподаването и им позволява чрез мрежата или чрез апликации да изнесат уроците си онлайн, да обменят с класа си материали, да дискутират, да си сътрудничат, да проверят свършеното от учениците и да проведат тестове. Освен това, интегрирайки се с всички платформи за съдържание, които обикновено се използват, като YouTube, Google Drive, Dropbox, тя позволява създаването на интерактивни уроци. Чрез тази платформа учителят може да внесе в лекцията си всякакъв тип и формат съдържание – видео, pdf, Excel или Word документ, снимки и др. Всичко това е в една-единствена платформа и така ученикът няма нужда да минава от един на друг сайт или да разтоварва файлове.
Италианската платформа е помислила и за учителите на бъдещето, които искат да са супербързи при измислянето на тестове. Дори онези преподаватели, които не се славят с кой знае какви технологични умения, могат да създадат сложни тестове за проверка на знанията.
Платформата може да изготви светкавично бързо кръстословица, видеотест или викторина. Може да комбинира девет типа въпроси и да провери отговорите им светкавично бързо. Тя е в състояние да постигне и “телепатия” между учениците, карайки ги да работят в група. Как? Като дава възможност на всички да работят върху едно и също съдържание едновременно.
“Работейки в група, учениците се научават и на способности като това как да бъдат лидери, как да реализират интернет сайтове, как да използват дигиталните инструменти, как да търсят най-добре информация онлайн, как да четат вестниците и т.н.”, казва Марко де Роси.
Много от учителите, най-вече по-възрастните, не можаха да се справят на ниво с дистанционното обучение по време на първия локдаун. Де Роси цитира изследване, според което 20 на сто от италианските учители са били дигитално грамотни още преди пандемията и затова са успели да се адаптират. 40 на сто от останалите знаели как да използват дигиталните средства, но не били особени експерти. Другите 40 на сто пък били убедени, че дигиталното обучение влияе зле на дидактиката.
233 000 учители, или 52% от общия брой в Италия, вече са се регистрирали в WeSchool. Според Марко де Роси дигиталното пътешестие на италианските учители и ученици все още е в началото си: “Много преподаватели и родители смятат, че станалото по време на локдауна е само една скоба. Вярно е, че този опит има своите лимити, защото много често се прави без необходимите умения и компетентност. Няма обаче връщане назад. Така, както smartworking ще доведе до революция в сферата на труда, и дистанционното обучение ще промени света на училището. Де Роси е убеден - училището на бъдещето е това, което ще комбинира физическото присъствие и дигиталния потенциал.
