За мен Кърджали е роден град и много добре познавам историята му.
Знам, че в началото на 20-и век той е една от многото махали в долината на река Арда, която се отличава от останалите с две стратегически преимущества – намира се до единствения брод на реката, по който могат да преминават керваните за Бяло море и по това, че в нея има построена джамия. Едва след Първата световна война Кърджали започва да се оформя като град благодарение на фабриките за преработка на тютюн, които се изграждат в него, защото до града е прекарана железопътна линия и преработените бали с тютюн могат да пътуват до пристанищата на Варна и Бургас. През трийсете години са открити богатите залежи на оловно-цинкова руда в Родопите и в града се изгражда огромна за времето си флотационна фабрика. Кърджали се превръща в индустриалния център на Източните Родопи с построяването на Оловно-Цинковия комбинат, а след това и с предприятията на машиностроителната промишленост.
Три са икономическите опори, които крепят целия регион – тютюнопроизводството, рудодобивът и металургията. Сега, след 12 години управление на ГЕРБ нито една от тях вече не съществува. При първият кабинет на Бойко Борисов с успех е ликвидиран Оловно-Цинковият комбинат. Тогава е изменен и Закона за тютюна и тютюневите изделия. Цвета Караянчева, един от вносителите на законопроекта твърди, че така ще се либерализира тютюневият пазар у нас, а това ще доведе до разцвет на тютюнопроизводството. Фактите – от близо 24 хиляди регистрирани тютюнопроизводители в началото на века в област Кърджали, сега те са едва 70.
Сега в Кърджали няма металургичен завод, няма тютюн, но серията на ГЕРБ „Да излъжем избирателя“ продължава.
През територията на област Кърджали преминава Общоевропейски транспортен коридор (ОЕТК) № 9 Хелзинки - Санкт Петербург - Москва/Псков - Киев - Любашевка - Кишинев - Букурещ - Русе - Димитровград - проход Маказа - Александруполис. Превеждането на международните потоци между Румъния, България и Гърция се извършва най-често посредством ГКПП “Капитан Петко войвода” и ГКПП “Капитан Андреево” (и ГКПП "Маказа" (област Кърджали) отворен в началото на септември, 2013 г. Отсъствието на ГКПП по някои от коридорите, какъвто е ОЕТК № 9, пречат на функционирането им като международни. Изграждането на ГКПП "Маказа", както и реконструкцията и модернизацията на съставната инфраструктура на транспортен коридор № 9 ще утвърдят това направление в посока север-юг като конкурентно трасе през българската територия за връзка между Балтийско и Северно море, ще възобнови движението на хора и товари по оста Русия, Румъния, България - Гърция и региона на Егейско море. Преминаването на трасевропейският коридор № 9 през южната ни граница в най-голяма степен ще повлияе на регионалното развитие в Южен централен район. Чрез функционирането на ГКПП "Маказа" ще се насърчи сътрудничеството между двата гранични региона, разстоянието между Кърджали и Комотини, Гърция, ще бъде значително намалено. Ще се осигури и достъп до пристанището в Александруполис, Гърция, (125 км от областния център гр. Кърджали). За сравнение, най-близкото морско пристанище в момента се намира в Бургас и е на 255 км. Функционирането на ГКПП-Маказа 2 ще генерира засилване на търговския трафик с Гърция и навлизане на гръцки турски инвеститори на местния пазар. Това е златен шанс, който гарантира запазването и развитието на Кърджали и на областта , която се намира в стратегически триъгълник – на изток с пряка връзка с Турция, на юг – пряка връзка с Гърция и на север – със страните от Централна и Източна Европа чрез коридор №9.
Доколко е важен за страната ни прохода Маказа може да се съди от факта, че веднага след построяването му той вече е втори по брой на преминали хора и автомобили за цялата ни граница с Гърция. И то при положение, че по него в момента могат да преминават само леки автомобили и микробуси. Тежкият вече трафик преминава през центъра на Кърджали и освен че затрудни много нормалното придвижване в града, доведе и до десетки жертви на катастрофи.
Проектът за обходният път в Кърджали предвижда изграждането на 15-километровото трасе, разделено на три отсечки. Предвижда се изграждане на сложно инженерно съоръжение с 5 виадукта, естакада, мост над р. Арда с дължина около 1050 м, надлези и подлези при пресичания с жп линия и републикански, общински и селскостопански пътища. През януари 2020 г. става ясно, че проектът за обходния път трябва да се коригира заради сериозни опасения на местни експерти за свлачища в района на старото хвостохранилище. Експертите посочват също, че в проекта не е предвидено кръстовище за връзка с промишлена зона „Кърджали Юг“, което обезсмисля голяма част от приложението му, защото всички превозни автомобили към тази зона отново ще минават през града. Изграждането на обходния път не е започнало и до днес.
Интересен факт е, че ГЕРБ взима решение за изготвянето на нов проект при вече направен такъв, като проучва дали пътят може да мине от другата страна на Кърджали. Разбира се, стига се до извода, че това ще оскъпи значително строежа и проектът се връща в първоначалният си вид. Направеното проучване само повтаря първоначалния етап по разработването на проекта от БСП и губи време и ресурси.
За обходния път в Кърджали се говори от над 25 години. Строежът му е заложен в стратегията на БСП за развитие на областта за периода 2014-2020, като се предвижда изграждането да приключи през 2020 г. През април 2019 г. министърът на ГЕРБ по регионалното развитие и управление Николай Нанков заявява, че процесът по отчуждаване е във финалната си фаза и строителството трябва да започне не по-късно от 2020. Все още има доста работа по отчуждаването на нужните терени, а пари за строеж няма.
Тройната коалиция на Станишев залага проекта за изграждане на обходен път в Кърджали като ключов за страната и приоритетен за европейско финансиране. По-късно проектът е прехвърлен в категория второстепенен - ще бъде финансиран при наличие на излишък на европейски средства. Първото правителство на Борисов вади проектът от предвидените за европейско финансиране и го поставя в категория за държавно финансиране.
Изграждането на обходния път ще струва над 140 млн. лв., като е предвидено голяма част от това финансиране да се набере от тол-таксите. Има и твърдения, че нужното финансиране е значително по-голямо, като сумите достигат до 500 млн., което е значителен процент от приходите от тол-такси за година. Не се наблюдава никакво желание на правителството да върне проекта за обходния път в списъка за европейско финансиране.
Така, след 10 годишно управление на ГЕРБ Кърджали се озова в капан – с разрушени опори на промишлеността и с огромни проблеми по транспортната връзка със съдена Гърция.
Живеем 12 години в лъжи. Непрекъснати обещания, а резултатът е никакъв. ГЕРБ упорито говорят за разширение на ГКПП "Маказа", а на наша територия не е направено нищо. ГЕРБ упорито твърдят, че ще строят обходен път на Кърджали, но и тук резултатът е плачевен. За мен основната причина е високото ниво на корупция при управлението на ГЕРБ и явната незаинтересованост за съдбата на Кърджали .
Ще настоявам проектите да се финансират с Европейски средства поради важността им за ЕС като цяло. Имайки предвид мащабността на инвестицията, финансирането им с държавни средства от ТОЛ системи на този етап е химера.
Ето за това аз призовавам хората от моя роден град заедно да се преборим за промяната. Тези избори реално ще решат съдбата на Кърджали!
Като бъдещ народен представител ще направя всичко необходимо за тези два проекта – построяването на обходен път на Кърджали и реализирането на втория етап от пътя през прохода Маказа.
Петя Михалевска
