Тогава всеки 3-и българин под 30 г. предпочете управляващите
Столетницата бе първа сила сред най-възрастните - 42%
Реформаторите и “Да, България!” прескочиха бариерата от 4%, но само сред младежите
Социолози и политолози твърдят, че тези избори зависят много от младите. Отидат ли по-масово пред урните, с гласовете си ще влеят свежа кръв в някоя от извънпарламентарните формации “Има такъв народ” и “Демократична България”. Ако пък пандемията уплаши по-възрастните и те се откажат да упражнят правото си на вот, това ще накърни резултата на столетницата БСП.
Нека потвърдим или отречем логиката в тези хипотези, като проследим поведението на избирателите на предишните парламентарни избори през 2017 г. За кого са гласували младите и старите, живеещите в столицата, големите градове и селата, за кого са пускали бюлетина жените и за кого - мъжете,
кого са
предпочели
да ги управлява
българите по признака образование.
Според данни от екзитпол на 26 март 2017 г., проведен от социологическата агенция “Алфа Рисърч”, най-много - 32% от българите на възраст 18-30 г., са гласували за ГЕРБ, докато за БСП тогава са дали гласа си едва 18 на сто в тази възрастова група. Над два пъти по-масова обаче е подкрепата на столетницата от хора над 60 г. - 42%. Това е най-високият дял на хората от тази възрастова група. За ГЕРБ гласа си са дали 30% от хората над 60 г.
На трета позиция по дял на младежки вот е ДПС с 12%. ГЕРБ, БСП и ДПС всъщност събират подкрепата на близо 2/3 от гласуващите млади.
“Воля”, “Реформаторски блок” и “Да, България!” са избор на по 6-7% от групата на 18-30-годишните, а ДОСТ и “Нова република” (формацията на Радан Кънев тогава) получават по 3% младежка подкрепа, показват данните на “Алфа рисърч”.
Най-масов вот ГЕРБ е получил от хората в активна трудова възраст - 34%. За БСП са дали гласа си 25 на сто от тях, а двойно и тройно по-малко са подкрепили съответно “Обединени патриоти” (9%) и ДПС - 10%.
При “Обединени патриоти” има лек превес на гласувалите над 60 г. - 10%.
Анализът на данните на “Алфа Рисърч” показа, че над 4/5 от гласовете на възрастните отиват за ГЕРБ, БСП и “Обединени патриоти”. Чувствителен спад от гласувалите при тази възрастова група вече се усеща при Движението за права и свободи, като 6% са гласували за тях, следвани от “Воля” и “Нова република” с по 3%, “Реформаторския блок” с две на сто от гласовете, а около 1%, което е в рамките на статистическата грешка, отиват съответно при “Да, България!” и ДОСТ.
Първенец при женския вот е ГЕРБ с 34% срещу 31% подкрепа при мъжете. Подобно съотношение има и при социалистите - 27% от мъжете са гласували за БСП срещу 31% гласоподавателки.
Тенденцията се обръща при патриотите, където доминират гласовете на силния пол - 11% срещу 8% жени.
Близки резултати по този признак имат и най-големите им опоненти от ДПС - 10% от мъжете и осем на сто от жените.
В София ГЕРБ е
първа сила с 33%
Втора сила е БСП с 29%, а “Да, България!” и “Обединени патриоти” са трети с по 9% вот.
Най-многобройна обаче е подкрепата за ГЕРБ от областните градове - 36%. Най-малобройна е в селата - 26%, като там първа сила е БСП с 27%, а ДПС - трета сила с 23%.
При “Обединени патриоти” тенденцията е за по-голяма подкрепа от областните градове - 12%. 6% е била подкрепата им от селата през 2017 г. Притокът на гласове към партията на Веселин Марешки е предимно от малките и областните градове - съответно 6 и 7%.
За Реформаторския блок гласовете са равномерно разпределени, като лек превес има от областните градове - 7%. От столицата за тях идват 4%, следвани от малките градове и селата (по 3%).
При “Да, България!” се вижда чувствителна доминация в София - 9%, следвани с 3% от областните градове, а най-неразпознаваеми са в малките населени места - 1%.
ДОСТ на Лютви Местан не получава никаква подкрепа от софиянци (0%), както и от областните и малките градове - съответно 1 и 2%. Но така или иначе те се целеха в откъсване на част от електората на ДПС, което личи при петте на сто гласували за тях в селата.
Жителите на София и областните градове сравнително най-много са припознали посланията на “Нова република” - 6 и 4%. Обратното - приливът от малки градове и села е символичен.
За ГЕРБ са гласували предимно хора с по-високо образование - 35% от висшистите, дали вот, и 37% от хората със средно образование, показват още данните на “Алфа Рисърч” от 2017 г.
Картината при БСП
е следната - 30% от висшистите, 29% от хората с основно и по-ниско образование и 27% от тези със средно образование.
За “Обединени патриоти” най-голяма подкрепа е дошла от хората с гимназиално образование - 11%. Висшистите са 7%, а нискообразованите - 8%.
ДПС получава най-масивна подкрепа сред хората с основно и по-ниско образование - 27%. Тройно по-малко са гласовете от хора със средно образование, а и висшистите са едва 2%.
При “Воля” най-много са гласовете от среднистите - 7%.
При “Реформаторския блок” подкрепата от трите образователни групи е приблизително еднаква. Висшистите са 5%, среднистите - 4%, а нискообразованите - 3%.
Най-тежка електорална подкрепа за “Да, България!” идва от висшистите - 6%. При останалите две групи е в рамките на статистическата грешка. Тенденцията при “Нова република” е същата - 5% висшисти и по 1% от другите две групи.
ДОСТ, както и ДПС, получава най-голяма подкрепа от хората с основно или по-ниско образование - 4%.
