Оттеглянето на Турция от Истанбулската конвенция, което стана с указ на президента Реджеп Тайип Ердоган, разтърси дълбоко турското общество, а реакциите от този акт вероятно още дълго ще продължат да занимават обществеността Очаква се и вълна от протести.
Турция бе една от първите страни-инициаторки, която подписаха конвенцията през 2011 край Босфора. В Турция, където насилието и убийствата на жени са голяма рана на обществото, отначало Истанбулската конвенция бе посрещната с одобрение. Горещо я подкрепиха политици и женските организации на консервативните туркини /малката дъщеря на Ердоган - Сюмеййе като председателка на асоциацията на консервативните туркини Кадем е сред застъпничките на конвенцията/.
Но крайно религиозните общности /джемаат/ в последно време подеха остра кампания срещу Истанбулската конвенция, в която видяха заплаха за ислямските традициите на семейството, което се счита за ядро на мюсюлманските общности, и организираха редица кампании срещу документа.
Ердоган известно време се съпротивяваше на кампаниите на консервативните ислямисти, вероятно под натиск на женската част на фамилията си - без да се афишира, широко се смята, че съпругата му Емине Ердоган също е била срещу отмяната на Истанбулската конвенция. Но в крайна сметка Ердоган се оказа в плен на исканията на ислямистите.
Твърди се, че крайно консервативното крило на сподвижници на покойния първи ислямистки премиер на Турция Неджметтин Ербакан, който е ментор на сегашния държавен глава, поставили пред Ердоган условието да отмени Истанбулската конвенция срещу подкрепата им за него на следващите избори за президент. В духа на тези искания Ердоган постави неотдавна начело на истанбулската организация на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) виден активист на някогашната Партия на щастието на Ербакан.
Така Турция стана първата страна, която официално се отказа от конвенцията, който първа бе подписала. Актът се посрещна с тревога сред много среди в обществото.
Тревогата се дължи на опасенията, че ще радикализира половото образование в училищата, както и че ще засили дискриминацията срещу ЛГБТ общностите. И не на последно място - че ще допринесе за увеличение на насилието срещу жените и домашното насилие, по което Турция е на първите места в света.
Решението на Ердоган за оттегляне от Истанбулската конвенция предизвика гняв и протести в цялата страна. Мор чатъ - най-голямата правозащитна женска организация в страната - призова своите членове на протести.
Опозиционните партии - Републиканската народна партия, партията Дева и Добра партия - също се обвиха срещу отмяната и се очаква да организират протести.
Правосъдният министър Абдюлхамит Гюл в изявление в Туитър заяви, че борбата срещу домашното насилие ще продължи да бъде приоритет на правителството.
Министърката на социалните грижи и по въпросите на семейството Зехра Зюмрют Селчук заяви, че "Насилието над жени е преди всичко престъпление срещу човечеството и борбата с това престъпление е въпрос на правата на човека. В тази посока ще продължим борбата си срещу насилието на принципа на нулева толерантност" .
Според турски юристи обаче оттеглянето от Истанбулската конвенция с президентски указ е противозаконно.
В писмено изявление, направено от Съюза на адвокатските колегии на Турция се посочва, че Истанбулската конвенция е подписана на 24 ноември 2011 г. в съответствие с турския закон, защитаващ основните права и свободи, залегнали и в Конституцията на страната. "Предвид естеството и принципите, въз основа на които е изработена Истанбулската конвенция, за да се оттегли от нея Република Турция има нужда от законова разпоредба, позволяваща оттегляне от въпросния договор. Отказът от договора не може да се направи с указ. Оттеглянето на Турция от документа ще има отрицателни последствия за имиджа й в международен план", се посочва в изявлението.
