При свлачищата има един предварителен, подготвителен етап, който може да бъде с различна продължителност, ние можем да предвидим тези процеси - извършваме мониторинг на голям брой от свлачищата. Срутищата са едно явление, което е внезапно. Тази внезапност води до една по-голяма сериозност по отношение на опасността на този процес.
Това заяви в "Денят започва" проф. Стефчо Стойнев от Минно-геоложкия университет.
По думите му, свлачище и срутище са различни процеси с различна динамика, различен механизъм на развитие, по различен начин се подхожда при проучването, изследването, проектирането и укрепването на тези процеси.
"Ако свлачищата имат една по-голяма гражданственост и затова терминът се използва по-често, то срутищата са едно явление, при което ние наблюдаваме откъсване на отделни или група скални късове, които падат в основата на откоса. Разликата е в механизма", обясни професорът.
Според него, в последните няколко години се наблюдава една по-голяма интензификация и увеличение на обхвата на скалните маси, които се срутват, и Елисейна е направила по-видим този процес. Но професорът даде пример и с пътя към Рилския манастир, магистрала "Струма", пътя за Предела, пътя между Смолян и Рудозем.
"Срутищата засягат основно инфраструктурата. Много малко са случаите както град Провадия, където населени места са засегнати от тези процеси. Основното мероприятие при срутищата си остава защитата с мрежи. Има и други методи - изграждат се т. нар. джоб стени в основата на откосите, високоякостни еластични улавящи мрежи, каквито има между двата тунела на АМ "Люлин". Подходът е познат, но по-методично трябва да започнем да изучаваме тези процеси", коментира Стойнев.
От АПИ са обходили стотици километри от републиканската пътна мрежа, отбелязани са опасните участъци и те подлежат на конкретни проучвания, на детайлизиране и на изготвяне на проекти за укрепване.
