Пожарите, които опустошиха Австралия през 2019-2020 г. са били толкова масивни, че са изхвърлили толкова дим в стратосферата, колкото би бил изхвърлен при голямо вулканично изригване, като това е имало съответните последици за климата. Това са изводи от изследване, публикувано в научното издание "Сайънс".
Стратосферата е вторият слой, съставляващ атмосферата, над тропосферата, в която живеем.
"Бяхме изключително изненадани от тези резултати", заяви Ян Корен, един от съавторите на изследването и професор в Научния институт "Вайзман" в Израел. Количеството на пушека от пожарите е съпоставимо с това от изригването на вулкана Пинатубо през 1991 г. във Филипините, което е второто най-голямо изригване за 20 век.
Димът е напуснал Австралия откъм изток и се е върнал в Австралия откъм запад след две седмици, разказват ученият и споделя, че това е невероятно. "Никога не сме виждали такава инжекция на дим в стратосферата", заявява Корен, цитиран от БТА.
Димът е стигнал до такава височина заради комбинацията на три фактора - интензивността на пожарите, факта, че част от тях са били много на юг, където границата между тропосферата и стратосферата е по-ниска и защото те са били до район със силни бури, което е допринесло за издигането на по-голяма височина на дима. А когато дим стигне в стратосферата, той остава там между няколко месеца или години, докато в ниската атмосфера той се разсейва след няколко дни или седмици, казват учените. В стратосферата ветровете са и по-силни и резултатът е, че димът се разпространява по-далеч и по-бързо.
"В резултат получаваме фино покритие от дим, което покрива цялото южно полукълбо в продължение на много месеци", обобщава Корен.
Учените чрез сателити са могли да докажат, че този дим е бил там от януари до юли миналата година. После се появяват и други източници на дим, но според Корен димът от австралийските пожари вероятно е отчасти все още там. Този слой от дим има способност да отразява и връща част от слънчевото лъчение, като това определено има изстудяващ ефект, особено върху океаните, които са под него. Но това път има тежки последици например върху водораслите, които фотосинтезират и които присъстват особено много в южното полукълбо. От друга страна част от лъчението може да бъде абсорбирано от дима и да предизвика локално затопляне, от което последиците не са все още ясни, казват учените.
