20 часа е работният ден на българина, станал втори по ранг в една от най-големите финансови групи на Европа - белгийската KBC
Човек на правилата, с чувство за самоирония, прям и убеден, че много пари заслужват само здраве, семейство и приятели
Какво е общото между банкера и алпиниста? На пръв поглед нищо. На втори обаче ги сближава способността да изкачват върхове на стъпки, като постоянно са свързани с базовия лагер. И да не оставят “костите си” в подножието.
Сравнението направи преди години един от най-успешните български банкери. И сам доказа думите си чрез своята кариера.
Преди ден стана ясно, че главният изпълнителен директор на Обединена българска банка Петър Андронов става вторият човек в една от най-влиятелните и големи финансови групи в Европа - белгийската КВС. Председателят на Асоциацията на банките в България ще е част от Изпълнителния комитет на групата и главен изпълнителен директор на “Международни пазари”. Андронов оглавява и “Кей Би Си асет мениджмънт”.
За да добие човек представа за тежестта на този пост, може да погледне данните за финансовата група. Тя е основана през 1998 г. след сливането на две белгийски банки и застрахователна компания. Сега е работодател на над 42 000 служители и основна банка или застраховател на над 11 млн. клиенти. Основните пазари, в които присъства, са Белгия, Чехия, Словакия, Унгария, България и Ирландия, като у нас притежава банка, застраховател и пенсионен фонд. Годишната печалба на групата надхвърля 2 млрд. евро.
Сполучливото сравнение Андронов изрече навръх Никулден - празника на банкерите, през 2016-а - малко след първите за българските банки стрестестове.
“Нали знаете онези смели хора, които непрекъснато опитват да изкачат един от най-зловещите върхове – Анапурна. В неговото подножие остават завинаги 40% от дръзналите да го покорят. Много хора - и от Брюксел, и отвътре, предричаха, че стрестестовете ще бъдат Анапурна за нас. Е, ние успяхме 100% и никой не остана в подножието”, каза тогава на колегите си избраният да оглавява асоциацията на банките у нас. И се обърна към финансовия министър Владислав Горанов: “Всички сме с гащи, макар че на някои не са вързани много добре”. А когато залата избухна в смях, Андронов припомни на Горанов: “Нали вие сравнихте това изпитание с прилива, който, когато се оттегли, се вижда кой е с гащи и кой е без гащи”.
Прям, амбициозен,
контактен, понякога
непривично мълчалив,
но винаги с чувство за хумор и достатъчна самоирония - така описват Петър Андронов банкери и финансисти. Добавят още важни качества - притежава особен респект към правилата, уважава институциите и приема контрола над банките не като неизбежното зло, а като особено важно и нужно. Именно Андронов най-често не споделя ропота на колегите си срещу строгостта на регулациите, а ги определя като усещане за “разума и силата на централната банка”.
Казват за него, че е визионер. Неслучайно една от любимите му поговорки гласи: “Ако планираш година напред, посади ориз, ако планираш десетилетия, посади дърво, ако планираш столетие напред, посади образование, ако планираш хилядолетие, посади вяра”.
Че умее да покорява върхове, Андронов доказа неотдавна, ръководейки успешното сливане на ОББ и СИБАНК, след като двете банки са с общ собственик - белгийската финансова група КВС.
Успя с толкова фина
навигация, че нито
един клиент не
усети проблем,
докато огромни масиви данни се пренасяха, обединяваха, препрограмираха. С което заслужено сложи поредната титла пред името си - главен изпълнителен директор на ОББ, председател на кънтри тийма на “КВС Груп” за България, кънтри мениджър на “КВС Груп” за България, председател на УС на ОББ.
Кариерата на Андронов е като по учебник. Става публична фигура, когато оглавява СИБАНК през юли 2007 г. По-малко от година след това вече е главен изпълнителен директор, а от март 2011 г. заема позицията и на кънтри мениджър на “КВС Груп” за България, след като белгийците току-що са придобили първата си банка у нас.
Преди това има непубличен живот на банков експерт - от 2002 до май 2007 г. е главен директор на управление “Банков надзор” в БНБ. От 2003 до май 2007 г. е член на Управителния съвет на Резервния обезпечителен фонд, както и на Инвестиционния комитет на БНБ. От 2005 до 2007-а е наблюдател и член на Европейския банков комитет и на Комитета на европейските банкови надзорници към Европейската комисия. В същия период е наблюдател и член на Банковия надзорен комитет към Европейската централна банка.
От 2008 г. Андронов е признат и от колегите си банкери, като става член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България и неин представител в Комитета по банков надзор към Европейската банкова федерация.
Безспорен авторитет
в професионалната гилдия,
Андронов е част от екипите, които работят по банковото законодателство - Закона за кредитните институции, Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, надзорните наредби на БНБ.
Бъдещият международен банков шеф има магистърска степен по финанси и банково дело от Университета за световно стопанство в София. От 1995 г. е лектор в УНСС, във Висшето училище по застраховане и финанси и в Нов български университет. Говори отлично три езика - английски, немски и руски.
Като типичен финансист е пестелив за личния си живот. Признавал е, че работният му ден е 20 часа, защото 4 часа сън напълно му стигат. Трудно може да изброи пътуванията и срещите си всеки ден, някои от тях на различни езици. Към политиката се отнася почти неутрално, стига да не заплашва финансовата стабилност.
Спазването на
правилата е норма
в живота му,
не само в банкирането. Когато през 2007 г. подписват с колеги продажбата на СИБАНК, на връщане пилотът на самолета му дава “да покара пътническия еърбъс за малко”. “Гледах да съм дисциплиниран и да не пипам нищо, както ми бе казано”, разказвал е Андронов.
Разтоварва се с тенис, защото го смята за най-подходящия спорт за общуване извън етикета и вратовръзките.
“Много пари заслужават само здравето, семейството, приятелите, а нито стотинка не бих дал за фалшив блясък. Това за мен са лицемерие, измислено приятелство, насилено присъствие, изкуствени предмети. Не бих дал не само нито стотинка, но и част от себе си. Бих затворил джобовете си и обърнал гръб”, казва за себе си той. И не крие, че най-щастлив в личния си живот е бил при раждането на децата му - син и дъщеря:
“Пак по тази линия търся и другите върхове. Тези на суетата, свързани с позиции, власт, пари, не са моите върхове.”
