Германските консерватори на канцлерката Ангела Меркел, затънали във финансов скандал и поредица несполуки в управлението на пандемията, се страхуват от наказателен вот на решаващи избори в два региона в неделя.
Половин година преди парламентарните избори, които ще определят наследника на Ангела Меркел на канцлерския пост, Християндемократическият съюз (ХДС) изглежда ще загуби в двете югозападни провинции, където над десет милиона избиратели са призовани да обновят състава на местните парламенти.
В Баден-Вюртемберг, процъфтяващ индустриален край, "Зелените", които управляват от десетина години, вероятно ще получат без особени изненади още пет години на власт.
В тази граничеща с Франция провинция, която половин век бе крепост на консерваторите, преди да паднат през 2011 г., ХДС ще събере според анкети 24 на сто от гласовете - намаление от четири пункта според политическия барометър на радиотелевизионния канал Цет Де Еф.
"Зелените", сплотени около популярния Винфрид Кречман, борещ се за трети мандат като регионален премиер, увеличават дистанцията с очаквания за 35 на сто от гласовете.
В съседната провинция Райнланд-Пфалц консерваторите отдавна се надяват да отнемат някой ден властта от социалдемократите, при все че последните я държат вече три десетилетия. Днес обаче те вървят наравно със своя съперник с прогнозни 30 на сто за всяка от двете партии - спад с 3 пункта за ХДС.
На национално равнище консерваторите също бележат явно понижение - подкрепа за тях изразяват 30 на сто от гласоподавателите, което е по-малко от резултата им на парламентарните избори през 2017 г. (32,9 на сто), сочи допитване на "Инса".
От началото на годината ХДС и баварският му съюзник ХСС до голяма степен изгубиха имиджа си като ефикасен мениджър на санитарната криза, способен да се справи и с икономическите й последици.
Ропот
Ропотът сред населението, уморено и дори отчаяно от жертвите, които склони да понесе в борбата с COVID-19, все повече се засилва, подхранван от бавното темпо на ваксинационната кампания, започнала с голям шум в края на декември.
Едва 6,7 на сто от местните жители бяха получили поне една доза ваксина в началото на седмицата, а междувременно 4,3 милиона дози чакат по хладилниците.
И въпреки че ваксинацията изглежда ще се ускори през април, щом в нея се включат и лекарските кабинети, силно критикуваният здравен министър Йенс Шпан все още е предпазлив в оценките. "Количествата ваксини няма веднага да скочат на 20 милиона месечно, камо ли на 10 милиона седмично", предупреди той в сряда.
Хаотично върви и обещаното разпределение на антигенни тестове. А Берлин залага на масово тестване с цел да разхлабва все повече рестрикциите и да възобнови икономическата активност, особено в най-силно засегнатите сектори.
"Най-тежката криза"
При това консерваторите са опетнени от скандал, засегнал двама депутати, заподозрени, че са прибирали комисиони - той би могъл да помрачи изборния резултат в неделя вечерта.
"Минаваме през най-тежката криза след аферата с черните каси" на ХДС, ускорила падането на Хелмут Кол в края на 90-те години на миналия век, предупреди в тази връзка заместник-председателката на парламентарната група на партията Гита Конеман.
Двама депутати консерватори - Георг Нюслайн от ХСС и Николас Льобел от ХДС, - са заподозрени в получаване на комисиони в размер на стотици хиляди евро срещу посредничество между предприятия и властови органи при покупка на маски.
Станал известен като "аферата с маските", скандалът принуди първия да не се кандидатира на изборите на 26 септември, а вторият се отказа от депутатското си кресло и увери, че напуска политиката.
В опит да потуши пожара ръководството на парламентарната група нареди депутатите да декларират до края на седмицата евентуално получени финансови облаги.
Полемиката обаче избухва в най-неподходящия момент за консервативния лагер, който трябва скоро да излъчи кандидат за канцлерския пост.
Избраният наскоро за лидер на ХДС Армин Лашет с охота би поел ръководството на изборната кампания, но същите амбиции може би има и премиерът на Бавария Маркус Сьодер от ХСС.
/БТА/
