Определянето на цена на въглеродните емисии за вноса в ЕС ще повиши амбициите в областта на климата в световен мащаб, съобщиха от пресслужбата на Европейския парламент.
За да повиши глобалните амбиции в областта на климата и да предотврати „изместването на въглеродни емисии“, ЕС трябва да постави цена на въглеродните емисии върху вноса от държави, които са
по-малко амбициозни по отношение на климата, казват евродепутатите.
В сряда Парламентът прие резолюция относно съвместим с правилата на СТО механизъм на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите, с 444 гласа „за“, 70 „против“ и 181 гласа „въздържал се“.
В резолюцията се подчертава, че повишената амбиция на ЕС по отношение на изменението на климата не трябва да води до „изместване на въглеродни емисии“. Не би било в полза на глобалните усилия в областта на климата, ако производството на ЕС просто се премести в държави извън ЕС, които имат по-малко амбициозни правила за емисиите на парникови газове.
Поради това членовете на ЕП подкрепят определянето на цена на въглеродните емисии за някои стоки, внасяни от държави извън ЕС, ако тези държави не са достатъчно амбициозни по отношение на изменението на климата. Това би създало равнопоставени условия на конкуренция в световен мащаб, както и стимул за промишлените отрасли както в ЕС, така и извън него, за декарбонизиране в съответствие с целите на Парижкото споразумение.
Евродепутатите подчертават, че механизмът следва да бъде съвместим със СТО и да не се използва неправомерно като инструмент за засилване на протекционизма. Поради това той трябва да бъде специално замислен така, че да отговаря на целите в областта на климата. Генерираните приходи следва да се използват като част от кошница от собствени приходи, за да се засили подкрепата за целите на Зеления пакт в рамките на бюджета на ЕС.
Механизъм, който ще бъде свързан с реформираната схема на ЕС за търговия с емисии (СТЕ)
Новият механизъм следва да бъде част от по-широка промишлена стратегия на ЕС и да обхваща целия внос на продукти и стоки, обхванати от СТЕ на ЕС. Евродепутатите добавят, че още до 2023 г. и след оценка на въздействието, тя следва да обхваща енергийния сектор и енергоемките промишлени сектори като цимент, стомана, алуминий, петролна рафинерия, хартия, стъкло, химикали и торове, които продължават да получават значителни безплатни квоти и все още представляват 94 % от промишлените емисии в ЕС.
Те добавят, че обвързването на ценообразуването на въглеродните емисии в рамките на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, с цената на квотите на ЕС в рамките на СТЕ, ще спомогне за борбата с изместването на въглеродни емисии, но подчертават, че новият механизъм не трябва да води до двойна защита на инсталациите на ЕС.
Парламентът изигра важна роля в насърчаването на по-амбициозно законодателство на ЕС в областта на климата и обяви извънредна ситуация на 28 ноември 2019 г. Той поиска ЕС и неговите държави членки да станат неутрални по отношение на климата през 2050 г. и да намалят емисиите на парникови газове с 60 % до 2030 г.
