Необходим е ясен и прозрачен процес на консултация за изясняване на българската позиция по "Зелена сделка". Това беше основният извод по време на днешната онлайн кръгла маса "България и Европейската зелена сделка", организирана от софийския офис на Европейския съвет за външна политика /ЕСВП/.
Според заместник-директора и директор на софийския офис на ЕСВП Весела Чернева е необходима много по-широка дискусия за Зелената сделка, която да се води с обществото и всички заинтересовани страни и отрасли, предава БТА.
Има промяна в публичното говорене спрямо Европейската зелена сделка отпреди година, отбеляза Мария Трифонова, преподавател в Стопанския факултет на Софийски университет. Според нея основният акцент тогава е бил върху енергетиката, докато сега се идентифицират възможностите за модернизацията на индустрията, селското стопанство и дигитализацията. Представените от нея данни от националното представително проучване показват, че българите са готови да поемат лични ангажименти за намаляване на замърсяването на природата и вредните емисии. Според тях 67 процента от хората биха дали своя личен принос при залесяване и облагородяване на градски площи и междублокови пространства, а 65 на сто биха намалили употребата на пластмасови опаковки. За 64 процента приносът им би могъл да бъде в разделното събиране на боклука, а за 52 процента - инвестирането в топлоизолация на жилище.
"Хората си представят, че Зелената сделка е свързана с материални неща - саниране на сгради или соларни панели. От икономическа гледна точка, по-важното е да внедрим технологии и иновации, които да направят бъдещето ни по-зелено", обясни Антон Гуренов, доктор по икономика. Според него трябва да има бизнес модели, които да доведат до устойчива конкурентоспособност, защото материалните неща ще имат икономически ефект в рамките само на няколко десетки процента. "Важното е да увеличим производителността и печалбите в бъдеще", изтъкна икономистът.
Юлиан Попов, старши политически съветник на Европейската климатична фондация, допълни, че трябва да се прави разлика между климатичните промени и конвенционалната екология. Той даде пример със замърсяването на въздуха в градовете и промяната на климата, които са свързани, но имат различен подход и политики за тяхното решаване.
