l 113 училища ще имат нови центрове,
учители създават уроци 2 в 1
l Министър Красимир Вълчев: Когато
са в модерна среда, учат много повече
и мотивацията на децата е по-добра
l За учебната 2021/2022 година за VIII клас
са планирани 1430 паралелки с 37 061 места
l До 2025 г. се предвижда средствата за
изграждане на подходяща за дисциплините
среда да са в размер на 552 млн. лева за
2000 училища в цялата страна
Малко след като родители и ученици научиха какво означава странният акроним PISA, в българските училища се появи нов - STEM. На английски е, звучи малко като заклинание, малко като магия, малко като сложна формула по химия.
Всъщност е нов начин на преподаване на науките в училище. Съкращението идва от английските думи за наука, технологии, инженерство, математика (Science – Technology – Engineering – Mathematics). Но преподадени по нов интерактивен начин, при който знанията от единия предмет преминават в другия. А финалната цел на тази “магия” е училищата да създадат
модерни хора,
които лесно
да сменят
работата си
Междинната е да направи ученето интересно, а оттам и полезно. Заради това и държавата превърна налагането на STEM в политика.
“В последните години преструктурирахме приема в гимназиалното и висшето образование в посока обвързване с потребностите на икономиката и обществените система. В гимназиите увеличихме професионално-техническите и природо-математическите паралелки.
Най-много - два пъти, увеличихме приема в информационните технологии. Това са и индустриите с най-висок ръст в БВП и износа последните 10 г. – IT, електроника, електротехника, машиностроене, мехатроника. Тези сектори отчитат най-висок ръст на заплатите и се очаква и в бъдеще да са с такъв. Това са и
бизнесите, които
задържат
най-много
специалисти
в България. Ако искаме да продължим с ускореното икономическо развитие, образователната система е длъжна да реагира и ние го правим”, обясни фокуса си към STEM министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
“Магията” очевидно работи, защото на учениците вече е по-интересно и дават по-добри резултати, категорични са училищните директори.
“Откакто имаме такъв център, мотивацията се подобри. Направихме прием след 5-и и 7-и клас с природоматематически профил с акцент биология, химия и физика. Интересът повиши успеха на учениците - и в редовните изпитвания, и на матурите”, обясни директорът на столичнотот 119-о СУ “Акад. Михаил Арнаудов” Диян Стаматов.
Повишен интерес и успех от 2017 г. насам, откакто има STEM център, отчита и директорът на 51-о училище “Елисавета Багряна” Асен Александров. Сред първите с с такъв център е 18-о училище “Уилям Гладстон” с директор Величка Стойчева, където
отчитат и
повишена
квалификация
на учителите
заради новия
начин на
преподаване
на науките.
150 училища получиха през 2020 г. финансиране за STEM кабинети, като 53 бяха финансирани с общо 15017 955 лв., всяко с проект до 300 000 лв., а 97 по-малки си разделиха 4 629 835 лв.
През 2021 г. по програмата “Изграждане на STEM среда” получи още 20 млн. лв., които ще бъдат насочени към още 113 държавни и общински училища.
До момента 22 училища, финансирани през 2020 г., са изградили STEM кабинетите си, като от тях 4 са с големи проекти, а останалите 18 - с малки.
Именно по тази програма се създават магическите STEM центрове. Те всъщност са свързани и с интегрирани учебни кабинети, работилници, лаборатории, дигитални кътове. Това пък създава вече възможност природните науки и математиката
да се учат чрез
проекти, които
обхващат научни
теми, а не просто
зубрене
за определен предмет. Така се повишава и интересът на учениците и се развиват креативност и умения за решаване на проблеми от живота и бизнеса, математическо мислене, работа в екип, критично мислене и пр. полезни знания и умения.
С реализирането на програмата “Изграждане на училищна STEM среда” се наблюдава повишен интерес към природните науки и математиката.
Успешните резултати дадоха основание да се търсят възможности да се изгради такава образователна среда, която спомага за
развитието на
цифровите
умения
на учениците и повишава интереса им към софтуерното инженерство, кодирането, роботиката и др. във всички български училища, доволни са и в образователното министерство. Въвеждат се и нови предмети като физико-химия, екология, изкуствен интелект, роботика и др.
До 2025 година за изграждане на STEM среда трябва да са инвестирани 552 млн. лв. в 2000 училища.
А само за следващата учебна 2021/2022 година са планирани 1430 STEM паралелки в 8-и клас, в които да учат 37 061 деца.
“STEM центровете, които изграждаме, не са само обзаведени кабинети, а нов модел на учене с подготвени учители, които преподават с иновативни методи.
По тези предмети
имаме
най-голямо
предизвикателство
за повишаване на
интереса за учене
на днешното поколение ученици. Факт е, че когато са в модерна среда, учат много повече и мотивацията им е по-добра”, каза още министър Красимир Вълчев.
Според него днес децата учат повече от електронни устройства и източници. Иска ни се всички училища да имат такива STEM центрове, планирали сме го и да има повече образователни иновации. Това е търсене на подходи за мотивираме в по-голяма степен учениците да учат, каза министърът. (24часа)
