- Окончателното решение на ВКС идва 15 г. и 4 месеца след инцидента в Благоевград
- Ангел Димитров не е бит след задържането му, дробовете му не издържали заради употребата на кокаин
- Писов, Иванов, Механджийски, Калинков и Граховски не са наказани заради изтекла давност, но лежаха 8 месеца в затвора
След 15 години и 4 месеца дойде краят на съдебната сага за смъртта на Ангел Димитров-Чората. Той почина при задържане по време на полицейска акция в Благоевград.
ВКС призна полицаите Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Георги Калинков и Янко Граховски за виновни в извършването на непредпазливо убийство, но поради изтеклата давност за наказателното преследване не ги наказа.
Делото премина през много обрати и редица различни военни съдебни състави в София и Пловдив. Няколко пъти стига до последна инстанция - ВКС, после отново бе връщано, случаят стигна и до Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Първоначалното
обвинение бе
за умишлено
убийство,
а после преквалифицирано в убийство по непредпазливост. Съдебните решения на различните инстанции бяха от 18 г. затвор до пълно оневиняване на полицаите, като съдебномедицинските експертизи за причините за настъпилата смърт бяха най-важните доказателства за произнасяне на различните присъди.
Два пъти тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров се наложи да иска възобновяване на процеса. Първия път направи това през 2015 г., след като полицаите бяха признати за невинни, а роднините на Чората осъдиха България в Европейския съд по правата на човека и
получиха
50 000
обезщетения за
неимуществени
вреди
Вторият път бе след втората окончателна присъда от по 7 г. лишаване от свобода и петимата влязоха в затвора в Бобов дол. Това, предпоследното съдебно решение, бе от април 2019 г. Интересна символика има около всичко по-важно, което се случваше около делото с висок обществен интерес.
Дни преди Великден полицаите влязоха в затвора и там отбелязаха Христовото възкресение. Излязоха на свобода след 8 месеца, за Коледа, за да празнуват с близките си Рождество Христово. Окончателната присъда пък излезе в навечерието на Задушница, като че ли заупокой на душата на починалия.
Трагичният инцидент стана на знакова дата - 10 ноември 2005 г. Тогава е разпоредена специализирана полицейски операция с участие на служители от РЗБОП и Специализираното тактическо звено за бързи действия по постъпила оперативна информация и прилагани СРС затова, че Ангел Димитров държи и разпространява наркотични вещества и склонява момичета към проституция.
Малко преди 21 ч е проследен и спрян с колата си пред блока на непълнолетната му приятелка в кв. “Освобождение”. Писов, Иванов, Механджийски, Граховски и Калинков го задържат, като Чората оказва съпротива и се опитва да избяга. Повалят го на земята и му поставят белезници. Позата, в която е бил поставен - hog-tie, е легнал на земята по корем, с белезници на ръцете отзад, е разрешена от правилата, регламентиращи дейността по задържане. След около 5-6 минути той издъхва.
Първоначално приетата причина за смъртта - тежка черепно-мозъчна травма и руптура на аортата, категорично е отхвърлена от съда. ВКС откри доста проблеми в досъдебното производство, които са се задълбочили във връзка с изготвеното заключение от СМЕ на реаутопсиран труп и изгубването на хистологични препарати, взети от органи на трупа по време на реаутопсията. Това е петорната експертиза на екип, воден от известния съдебен медик проф. Стойчо Раданов.
Тогава бе образувана предварителна проверка за извършено престъпление по член от НК за вещо лице, което пред съд съзнателно даде невярно заключение. От материалите по тази преписка се вижда, че са били установени данни за извършено престъпление, но наказателно производство не е било образувано поради смъртта на съставителя на експертното заключение.
Проф. Стойчо
Раданов бе
намерен обесен
на 17 октомври 2008 г. на детска катерушка в столичния кв. “Иван Вазов”. Следващите СМЕ, както и останалите доказателства по делото след това сочат, че всички травматични увреждания по тялото на Чората са с повърхностен характер и нито едно от тях няма отношение към настъпването на смъртта, констатираните по трупа увреждания не са от допълнително притискане към земята, не е нанасян продължителен побой, каквито подозрения имаше в началото. Физическата сила е била преустановена след поставяне на белезниците, а леките телесни повреди са предимно теренни травми, получени в резултат от падане на земята.
Последващите съдебномедицински експертизи обаче сочат като причина за смъртта позиционна асфикция - притискане на тялото от самото тегло, което упражнява натиск.
Като допълнителни утежняващи фактори съдът приема 8 такива - тежките плеврални сраствания, които намаляват механично подвижността на белите дробове и влияят върху дихателния процес, химосидерозата на белите дробове, която намалява дихателния капацитет и се свързва със стари микрокръвоизливи в белия дроб, разширеният и препълнен стомах, който в позиция на тялото по корем е довел до притискане на диафрагмата, наднорменото тегло, кървенето от носа и устата, емоционалният стрес, в който се е намирал Чората при задържането и употребата на кокаин.
В същото време магистратите са категорични, че полицаите не са предвиждали настъпването на смъртта, защото не са знаели за болестните фактори, а позата - легнал на земята по корем, с белезници на ръцете отзад, е разрешена от правилата за арест.
Могли са обаче
да реагират,
защото Чората многократно, чрез виковете си е сигнализирал за проблем с дишането, който не е трябвало да бъде подценен и пренебрегнат, а да се вземат мерки за опазване на живота му. Тричленният състав на ВКС подчертава, че подсъдимите са полицейски служители, специално обучени в провеждането на акции по задържане на лица, преминали инструктаж относно правилата за безопасност при извършване на задържане. Освен професионалната подготовка и опит, които са притежавали, тяхното образование и интелектуален капацитет са позволявали да предвидят, че при лице, което е с телосложението на пострадалия и което многократно вербализира оплакване за проблем с дишането, е възможно при държането му на земята по корем с белезници на ръцете отзад, да настъпят дихателни усложнения, които да доведат до смърт.
Защитниците на полицаите са категорични, че при задържането на Чората те не са нарушили Инструкцията за използване на помощни средства от органите на МВР, както и че няма доказателства за неправомерна употреба на сила. Служителите на реда
не е било
възможно
да предвидят,
че пострадалият
има сериозни
физиологични
промени
на вътрешните органи, че е бил с пълен стомах - все обстоятелства, отразяващи се негативно на дишането, които не са им били известни и тяхното незнание не се дължи на небрежност. Тези утежняващите смъртта фактори не са могли да бъдат съзнавани от служителите на реда при едно обичайно ниво на познания и житейски опит, защото те не притежават специализирани знания в областта на медицината и не са могли съзнателно да предвиждат настъпването на смъртта.
Въпреки това обаче съдът смята, че те са могли да реагират на виковете му за затруднено дишане и поради допуснатата небрежност се е стигнало до смъртта му.
Съдът уважи гражданските претенции на наследниците на Чората. Синът му Райчо, който е на 21 г., трябва да получи 80 000 лв. обезщетение. Жената, с която е живял на семейни начала, Анита Велянова - 30 хил. лв. Пак по толкова трябва да получат и родителите на починалия Адриана и Райчо. Обезщетенията, както и съдебните разноски трябва да бъдат платени солидарно от петимата, както и от ОДМВР-Благоевград.
В последната си дума пред съда полицаите
казаха, че
са невинни
и отхвърлят всякакви обвинения за смъртта.
“Приемам с мълчание и оставам без коментар решението на съда. Това дело носеше в себе си особен заряд, но накрая тази 15-годишна история приключи. Тъжно във всичко бе, че мъката на роднините на починалия бе търгувана и използвана, за да се създава вражда. Накрая категорично трябва да кажа: “Полицаите не са убийци”, лаконично коментира Мирослав Писов.
