Както и у нас, и в развитите икономики в Западна Европа, най-ниски са заплатите в туризма
Заплатите на работещите в IT сферата и далекосъобщенията в България чупят рекорди през последните години. Оказа се обаче, че далеч не във всички страни от ЕС това е най-добре платеният бранш.
В големите и развити икономики на страните от Западна Европа най-добре платени са работещите в доставката на ток, газ и топлоенергия, а IT секторът отстъпва и на някои места не е дори сред първите три по заплащане, показват данни на Евростат, публикувани в сряда.
У нас по последни данни средната заплата на работещите в областта на информационните и телекомуникационните технологии е 3334 лв. месечно, т.е. 3,4 пъти по-висока от средната, като в пандемията е продължила да нараства, макар и с по-бавни темпове, отколкото преди.
Финансите и застраховането, както и енергетиката също са добре платени и се класират на второ и трето място съответно с 2228 и 2147 лв. средна заплата, но това е доста по-малко от средното заплащане в IT сектора.
IT е на първо място по заплати в общо 12 страни членки (виж инфографиката), като прави впечатление, че групата е съставена най-вече от по-късно присъединили се към Европейския съюз държави, предимно в Централна и Източна Европа. Това е така, защото в тях развитието на тази индустрия през последните 10 години се дължи предимно на големи инвеститори, които преместват офиси в региона заради по-изгодни условия, сред които е и по-ниското ниво на заплащане в сравнение със страните от Западна Европа. Освен това според данни на БАСКОМ (Българската асоциация на софтуерните компании) българските програмисти и софтуерни инженери са по-добре платени в сравнение с колегите си във Великобритания и Германия, особено ако се вземе предвид стандартът на живот. В четири други държави - също от нашия регион, заплатите в IT сектора са на второ място.
В 6 страни членки най-високи заплати получават работещите в енергетиката, по-точно в разпределението и доставката на ток, газ и парно. Това са Белгия, Германия, Испания, Полша и Финландия. В други две държави тя е на второ място по заплащане, а в България - на трето.
В тази група са предимно големи и средни по размер и население държави, което предполага съществуването на големи и мощни електроразпределителни и газоразпределителни компании, което донякъде обяснява високото заплащане. В България допреди десетина години енергетиката също беше с най-високи средни заплати, като отстъпваше това място от време на време само на финансовата и застрахователната дейност.
Работещите във финансовата сфера, която включва банките, а също и застрахователите, са добре платени в целия Европейски съюз, като в четири държави получават най-високото средно заплащане: Франция, Унгария, Малта и Швеция, но са на второ място в 16 страни членки и на трето в още 6.
На обратния край на класацията е секторът на туризма, включващ хотелиерството и ресторантьорството, който почти без изключение е с най-ниски заплати в целия Европейски съюз и това важи дори за държавите с развит туризъм.
Впрочем в изключенията - Гърция, Малта, Словения и Хърватия, работещите в туризма не получават най-ниските заплати, само защото други сектори от икономиката са ги задминали в това отношение. В Гърция например най-ниски заплати получават в сферата на образованието, туризмът е веднага след него. В южната ни съседка най-високи са заплатите в сферата на търговията.
Любопитното е, че в най-богатата държава на Европейския съюз - Люксембург, където хората получават най-високото средно заплащане в рамките на съюза, първенец по заплати е сферата на образованието. Учителите в Люксембург имат средна заплата от 5830 евро месечно, т.е. десет пъти повече от българските си колеги, за които средното заплащане е 1100 лв., т.е. 583 евро месечно.
