Президентът Джо Байдън зае поста с обещание да възстанови бързо и да подобри връзките на Америка с останалия свят, но една голяма държава все още не е видяла никакви усилия от страна на САЩ за подобряване на отношенията - Китай.
От Иран през Русия до Европа до Латинска Америка, Байдън иска да успокои напрежението, повишило се по време на четиригодишният мандат на президента Доналд Тръмп. Все още обаче няма инициативи, насочени към Китай.
Въпреки че администрацията на Байдън прекрати свирепите словесни атаки и почти ежедневното обявяване на нови санкции срещу Китай, които станаха обичайни по времето на Тръмп, тя все още не е отменила никоя от мерките на предишния американски президент срещу Пекин.
Това постоянно положение на тлееща враждебност има дълбоки последици. Китай и САЩ са най-големите икономики и източници на парникови емисии в света. Борбата им за надмощие затруднява глобалните усилия за справяне с климатичните промени и възстановяването от пагубните последици от пандемията от коронавируса.
Твърдият подход на Байдън се корени в съперничеството за глобално надмощие, но също така е резултат от кампанията за президентските избори през 2020 г., по време на която Тръмп и съюзниците му нееднократно се опитваха да го представят като мек към Китай, особено на фона на пандемията, която започна в тази страна. Освен това сред конгресмените и от двете партии няма кой знае какво желание за отслабване на натиска върху Китай.
Така през първия един месец от мандата си Байдън и държавният секретар Антъни Блинкън препотвърдиха много от най-важните стъпки на правителството на Тръмп към Китай, включително убедеността, че репресивните мерки към мюсюлманите уйгури и други малцинства в западния китайски Синцзян-Уйгурски автономен район представляват "геноцид", както и категоричното отхвърляне на почти всички претенции на Китай в Южнокитайско море.
Новата американска администрация освен това не даде сигнал за каквото и да било облекчаване на наложените от Тръмп търговски мита, ограничения за китайски дипломати, журналисти и учени в САЩ или на критиките срещу политиката на Китай към Тибет, Тайван и Хонконг. Тя критикува също опитите на Пекин да засилва нарастващото си глобално влияние чрез телекомуникационните технологии, социалните мрежи и образователния и културен обмен.
Номинираният на Байдън за шеф на ЦРУ Уилям Бърнс изрази ясно своето безпокойство по много от тези въпроси по време на изслушването за утвърждаването си вчера. И новоназначената постоянна представителка на САЩ в ООН, Линда Томас-Грийнфийлд, изтъкна тревогата си от състоянието на нещата и се ангажира да се бори с опитите на Китай да упражнява неправомерен натиск върху други страни в ООН.
Общият фон е ясен: САЩ са убедени, че са въвлечени в дуел с Китай за глобална доминация. И никоя от двете страни не е готова да отстъпи.
Китай понякога изглежда обнадежден, че Байдън, по думите на говорителя на китайското министерство на външните работи Чжао Лицзян, ще отмени действията на администрацията на Тръмп, "причинили неизмерима вреда на отношенията между двете страни".
Тези изказвания последваха реч на китайския първи дипломат Ван И, в която той призова правителството на Байдън да вдигне ограниченията върху търговията и хуманитарните контакти, както и да спре онова, което Пекин смята за неоправдана намеса по въпросите на Тайван, Хонконг, Синцзян и Тибет.
Ван прикани САЩ да "спрат на петнят" репутацията на управляващата в Китай комунистическа партия. "Надяваме се, че американските политически ръководители ще влязат в крак с времето, ще видят ясно тенденциите в света, ще изоставят предубежденията, ще се откажат от неоправданите подозрения, ще се върнат в политиката си към Китай обратно към разума и ще гарантират здравословно и стабилно развитие на китайско-американските отношения", заяви той.
Антикитайската реторика обаче не отслабва. Високопоставени представители на правителството на Байдън изразиха решимост да използват силата на Америка за възпиране на онова, което много демократи възприемат като нарастващи китайски заплахи към интересите и ценностите на САЩ в Азиатско-тихоокеанския регион и отвъд него.
Те нееднократно определиха Китай като стратегически съперник и враг, а не партньор или потенциален приятел, като също така изразиха ясно убеждението си, че Америка трябва да "спечели надпреварата" с Китай.
"Да бъдем преди Китай ще бъде от ключово значение за нашата национална сигурност за десетилетия напред", каза Бърнс на изслушването за утвърждаването си и допълни: "Китай е страховит авторитарен противник, методично засилващ своите способности да краде интелектуална собственост, да репресира народа си, да тормози съседите си, да разширява глобалните си позиции и да оказва влияние върху американското общество".
"За мен е трудно да си представя по-значима заплаха или предизвикателство за САЩ, поглеждайки напред в 21-и век, от тези. Това е най-сериозният геополитически тест, пред който сме изправени", допълни той.
Поне някои от американските експерти по Азия виждат, че Байдън се движи бавно към потенциално повторно установяване на контакти с Китай, отчасти защото иска да укрепи вътрешните си позиции и да покаже ясно, че САЩ не са жертва на хищническо поведение от страна на Китай.
"Те се въздържат от обичайния синдром на новата администация да се заеме с решаването на проблемите с Китай", каза Дани Ръсел, който бе помощник-държавен секретар за Азия при президента Барак Обама, а сега е заместник-председател на Азиатския институт за обществена политика.
Ръсел заяви, че Байдън "отправя послания, които имат ефекта да покажат, че той не е мек към Китай, че няма да се остави да бъде манипулиран от Китай, че не гори от неистово желание да постигне пробив по въпроса за климатичните промени, така че да изтъргува интересите на националната сигурност".
Китайски учени не виждат големи различия в подхода на Байдън.
"Приемствеността взима връх над корекцията и промяната", каза Чжу Фън, преподавател по международни отношения в елитния Нанкински университет.
Байдън ще си има работа с един Китай, който е далеч по-могъщ и влиятелен, отколкото по времето на предишни американски администрации, заяви Юй Ванли, преподавател по международни отношения в Лингвистичния и културен университет в Пекин.
"Има огромно разминаване между това, което те смятат, че представлява Китай, и реалния Китай", каза Юй. "Тяхната политика към Китай е основана на илюзии, което може да доведе до някои неблагоприятни последици. На тях им трябва време, за да се върнат към реалността", коментира той.
Отделно от подкрепата си за Тайван, САЩ гледат на политиката на Китай към Хонконг, Синцзян и на други места като проблематика от сферата на човешките права, докато за Китай" тези въпроси опират до националния му суверенитет, каза още Юй. "Търканията ще продължат, а моделът (на китайско-американските отношения) ще си остане същият", прогнозира той. /БТА/
