Все повече евродепутати настояват да се сложи край на цифровия Див запад, дават пример с твърдия подход на Австралия спрямо техногигантите
Технологичните гиганти като “Фейсбук” и “Гугъл” да плащат повече за новинарското съдържание, което качват на платформите си, настояват евродепутати. Идеята им е да бъде последван примерът на Австралия, която е на път да въведе най-строгото регламентиране, изискващо да се плаща както за показване на връзка към статиите, така и за споделянето им в социалните мрежи, посочи преди дни в. “Файненшъл таймс”.
В Европа издателите вече разполагат с приетата през 2019 г. Директива за авторското право и сродните му права в единния цифров пазар. Тя им позволява да получават заплащане за откъсите от статии, които се появяват онлайн. На тази основа през изминалите месеци “Гугъл” и “Фейсбук” бяха принудени да сключат поредица от лицензионни споразумения с издателски обединения, за да могат да показват статии от техните медии.
Във Великобритания бе финализирано такова споразумение със 120 печатни издания и информационни агенции. През януари т. г. след година на бурни преговори рамково споразумение бе постигнато и с френските издатели на 121 национални и регионални вестници и списания и то бе първото в ЕС. Според него “Гугъл”
ще плати на
френските медии
63 млн. евро за
срок от 3 години
В тази връзка американската компания пусна дори специалната платформа News Showcase.
Австралийският модел отива по-далеч. Там спорът между правителството и Big Tech прие формата на война. Тази седмица австралийският парламент трябва да гласува “принудителен код за поведение”, който ще е първият закон в света, задължаващ техногигантите - на първо място “Гугъл” и “Фейсбук”, да плащат на всяка австралийска медия, когато използват съдържание от нея. В отговор “Гугъл” заплаши да спре използването на търсачката си в Австралия. “Фейсбук” също обяви, че повече няма да публикува съдържание от австралийски медии. В понеделник обаче стана ясно, че една от най-големите австралийски пресгрупи - “Севън Уест”, която обединява 21 издания и телевизии, се е споразумяла “Гугъл” да ѝ плаща по $ 23 млн. годишно. Други две големи журналистически обединения продължават да поддържат приемането на закона.
Евродепутатите не могат да инициират закони. Но те могат да поискат от Европейската комисия да представи законодателно предложение или да се съобрази с техните препоръки. Изглежда малко възможно да се приеме изцяло нов текст толкова скоро след Директивата за авторските и сродните права, коментират запознати. Има обаче евродепутати, които са на мнение, че
текстовете в
директивата са
прекалено меки
Според тях представеният през декември 2020 г. законодателен акт за дигиталните услуги - Digital Services Act (DSA), е възможност да се интегрират някои допълнителни изисквания на издателите. Като пример се посочва правото те да бъдат уведомявани, когато платформите променят алгоритмите си, което се отразява върху начина на подреждане на новините.
Според евродепутата Алек Салиба от Малта австралийският подход към “Гугъл” и “Фейсбук” се опитва да заличи острия дисбаланс при договарянето с издателите. “С доминиращата си позиция в търсенето, социалните медии и рекламата големите дигитални платформи създават дисбаланси и се възползват в голяма степен от новинарското съдържание. Единственото решение е те да предложат на издателите на новини справедливо заплащане”, смята Салиба. Той е докладчик в Европарламента по DSA.
Според естонския евродепутат Андрус Ансип, бивш еврокомисар и един от хората, работили активно върху Директивата за авторското и сродните права,
“идеята бе чрез
нея да се засили
преговорната
позиция на
издателите
на новини”. Той смята, че директивата не бива да се преразглежда и променя, но би могъл да се използва законодателният акт за цифровите услуги, за да се постигне по-голяма яснота. “Никога няма да приемем ситуацията, при която някой използва съдържание, а авторите му не получават нищо”, казва Ансип.
Digital Services Act (DSA) и Digital Marquet Act (DMA) бяха представени от зам.-председателката на Европейската комисия Маргрете Вестагер, която отговаря за подготвеността на Европа за цифровата ера, и от еврокомисаря за вътрешния пазар Тиери Бретон на 15 декември 2020 г.
“Интернет не може да остане Див запад, трябва да бъде сложен край”, обича да повтаря Бретон. Законодателният акт за цифровите услуги (DSA) се отнася до отговорностите на интернет платформите за нелегално съдържание или фалшиви стоки, както и за дезинформация в рекламите. Към момента гиганти като “Фейсбук” и “Амазон” премахват фалшиви новини и стоки на доброволна основа. “Със законодателния акт за цифровите услуги значително се подобряват механизмите за премахване на незаконно съдържание и за ефективна защита на основните права на потребителите онлайн, включително свободата на словото. С него също така
се установява
по-добър
публичен надзор
на онлайн платформите, по-специално на платформите, които достигат до над 10% от населението на ЕС”, посочва ЕК. Tя нарича този тип технологични гиганти “пазачи на информационния вход”.
Законодателният акт за цифровите пазари (DМА) пък цели да предотврати възможността технологичните гиганти да използват доминиращата си пазарна позиция, за да дават предимство на собствените си стоки и услуги. Регулаторите, изполвайки законодателството в сферата на конкуренцията, вече имат натрупан опит от заведени и приключени с големи глоби дела за злоупотреба с господстващо положение. С новите мерки “пазачите на информационния вход ще запазят всички възможности за иновации и предлагане на нови услуги. На тях просто няма да им бъде позволено да използват нелоялни практики спрямо бизнес ползвателите и клиентите, които зависят от тях, за да получат неправомерно предимство”, посочва ЕК. В случай на нарушения те са заплашени от глоби от 10% от общия световен годишен оборот и от периодични наказания от над 5% от годишния оборот.
Евродепутатите все пак са разделени по въпроса кой е най-добрият начин за провеждане на реформата. Според шведската евродепутатка Арба Кокалари трябва да се изчакат резултатите от въвеждането на Директивата за авторското право и сродните му права. Френската евродепутатка Стефани Йон-Кортен, която е бивш съветник в комисията по конкуренцията в Париж, е на мнение, че заплахите на американските компании да напуснат Австралия подсказват, че дисбалансите все още са налице.
“Време е да
накараме онлайн
платформите да
започнат
справедливи
преговори за
заплащане
на новинарското съдържание, което те получават от издателите на пресата”, смята тя. Очаква се след обсъждания в ЕП и в Съвета на ЕС двата законодателни акта, свързани с цифровите услуги и пазари, да бъдат приети през 2022 г.
На 10 февруари 2021 г. в Европарламента се проведе дискусия с участието на еврокомисарката за “Ценности и прозрачност” Вера Йоурова. Тя бе посветена на твърде голямото влияние, което могъщите интернет платформи имат върху политиката и свободата на словото. Евродепутатите изразиха задоволство от решението на ЕК да въведе правила чрез закони, а не чрез препоръки. Повечето оратори наблегнаха на факта, че са необходими законови гаранции при премахване на съдържание, както и че подобни действия трябва да са в правомощията на демократични институции, които подлежат на отчетност, а не на частни компании.
