1,24 млрд. лв. планира да вложи България в проекти за съхраняване на ток. Това става ясно от стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., публикувана за обществено обсъждане.
220 млн. евро ще се инвестират за увеличаване на потенциала на ПАВЕЦ “Чаира” - най-голямата “батерия” за съхраняване на еленергия. Парите са за доиграждане на втория язовир, с който да се увеличи възможността да бъде “складиран” ток.
Предвиждат се над 200 млн. евро за батерии за регулиране на честотата, чиято обща мощност е около 180 мегавата - колкото един блок в ТЕЦ.
Над 200 млн. евро ще се влагат и за насърчаване на комбинирането на нови възобновяеми източници с локални съоръжения за съхранение на електрическа енергия в зависимост от подходящото технологично решение за съответните проекти, в т.ч. и с водород - общо около 200 мегавата.
Стратегията залага и на модерната технология Power-to-gas, което е складиране на излишен ток, като го превръщаме във водород или газ и го транспортираме по газопроводите.
Стратегията предвижда изграждане на 2000 мегавата ядрени мощности, пускането им поетапно ще става след 2030 г. Става въпрос за два блока, но не е посочено къде. До 2030 г. България ще изгради и 2600 мегавата нови зелени мощности, като фокусът ще е към соларните централи (2100 мегавата).
От документа става ясно, че ще се разчита и на въглищната енергетика при спазването на екологичното законодателство. Очакват се обаче икономическите трудности, които ще породят европейските цели за намаляване на въглеродните емисии, а именно поскъпване на емисиите парникови газове.
Пълната либерализация на пазара на електроенергия са предвижда за края на 2025 година. Оттогава и битовите потребители ще купуват тока на свободния пазар, а дотогава трябва да са изяснени енергийно бедните и енергийно уязвимите граждани, които е възможно да останат на регулирани цени на тока.
Националните цели до 2030 г. са намаление с 27,98% на първичното енергийно потребление, както и на крайното - с 31,67 на сто. Делът на възобновяемите източници да е 27,09 на сто от брутното крайно потребление, а междусистемната свързаност да е 15%.
