Една трета от всички заети се трудят в
Югозападния регион
София запазва водещите си позиции по повечето показатели за оценка на регионалното развитие. Почти половината от брутния вътрешен продукт на България - 51 млрд. лв., за 2019 г. например е произведен в столицата. Това показват данните от изследване на икономиката на областите на Южна България на Института за пазарна икономика, представени във вторник от Петър Ганев и Адриян Николов.
Столицата
запазва водещи
позиции в
Югозападния
регион
Лидер в Южния централен район очаквано е Пловдив – с близо 10 милиарда лева.
Подценявано до този момент е Хасково, което обаче вече дава над 2 млрд. лв. и се доближава до Пазарджик с неговите 2,5 млрд. лв. Смолян и Кърджали се развиват почти паралелно с около 1,2-1,4 млрд. лв. принос в производството на стоки и услуги.
Лидерската позиция за Югоизточния регион остава за Бургас с над 5,5 млрд. лв. Сравнително бързо до него обаче се доближава Стара Загора с 5,1 млрд. лв. Сливен запазва преднината си пред Ямбол.
Работната сила също
продължава
да бъде
концентрирана
главно в
Югозападния
регион,
където работят 33,4% от всички заети. Второто място остава за Южния централен район с 20% от заетите, въпреки че най-голям ръст на заетите през последните години има в Югоизточния – от 13,9% през 2013 г. до 14,3% за 2019 г.
Една от основните причини за мястото на столицата в икономиката е, че тя е безспорен лидер в услуга с много висока добавена стойност - IT секторът. В столицата в този бранш се трудят 86 414 заети, докато общият им брой за страната е приблизително около 100 хиляди човека.
Разликата с останалите области в Южна България, в които има развит IT сектор, е доста значителна. В Южния централен район
заетите във
високите
технологии
са 5927,
а в Югоизточния - 2197 души. Но и там този сектор има най-голям принос в размера на заплатите - в Южния централен район средната заплата вече е 1585 лв..
Само в два от градовете в цяла Южна България - София и Кърджали, има увеличение на населението.
Кърджали е
нараснал с
3785 нови
граждани за
последната
година,
за която има пълни данни - 2019-а, докато София е добавила цели 78 992 човека към жителите си.
И на двете места обаче това се дължи на механичен прираст на населението, а не на естествен, т.е. раждаемостта да е по-висока от смъртността. По принцип в България от няколко години вече няма нито една област, която да има естествен прираст на населението.
Бедността е растящ проблем в Южна България, но
някои области
се справят
далеч
по-успешно
от други
В Смолян и Кърджали например за последните 10 години делът на населението под линията на бедност е намаляло, а не се е увеличило, макар че има доста области на юг, в които този дял по принцип е по-малък, отколкото в Кърджали и в Смолян. В Смолян например 24% от населението през 2009 г. е живяло под линията на бедност, докато през 2019 г. вече е намаляло на 21%. В Кърджали за тези десет години то се е стопило само с два процентни пункта - от 37 на 35%.
Във всички останали области на Южна България този дял расте, но
най-тежко е
положението
в Благоевград
и Кюстендил
В Благоевград през 2009 г. само 11% от населението е живяло под линията на бедност, докато през 2019 г. вече е било 24%. В Кюстендил от 20% преди десет години вече е станало 33%.
Абсолютният рекорд в момента е в Пазарджик - 37% бедно население при 33% преди 10 години. Пазарджик неслучайно е и областта с най-голяма емиграция в Южна България.
Столицата, въпреки че бедността там също расте, е далеч по-добре в това отношение. През 2019 г. в София-град едва 10% от населението е под линията на бедност, но през 2009 г. то е било 7%. Веднага след нея е Перник, където от 13% бедни през 2009 през 2019 г. те вече са се увеличили на 14%.
