При тока от вятър играят външни инвеститори, вецовете са запазена територия за BG бизнеса
Зелени централи като за две АЕЦ са изградени от 2010 г. у нас.
Мощностите, които правят екоток, са 4198 мегавата, а АЕЦ “Козлодуй” има 2000 мегавата. Но ВЕИ-тата не работят постоянно - показва ги и съотношение в общото производство. За 2020 г. в България то е 40,7 млн. мегаватчаса. От тях атомната централа е дала 16 млн., а екотокът е 5,9 млн.
Бумът на строителството на зелени мощности е през 2012 г. Тогава за една година бяха изградени соларни централи с над 821 мегавата мощност, 153 мегавата вецове и 109 мегавата вятърни паркове. Причината - имаше атрактивни преференциални цени за тока от вода, слънце, вятър. Това доведе и инвеститори от далечни държави като Китай и Южна Корея.
Инвестициите в зелена енергия са с различен профил. Във вятърните паркове са значителни и там, с малки изключения, влагат предимно чужди компании.
14 бизнес групи
държат 89,4% от
вятърните
паркове
Най-големият - от 156 мегавата, бе построен през 2009 г. от “Ей И Ес Гео Енерджи” - съвместно предприятие на американската Ей И Ес и на немската “Гео Пауър”. Инвестицията е за 270 млн. евро.
Вторият по големина собственик със 72,5 мегавата е “Ветроком” на швейцарската ALPIQ Holding. Това са единствените вятърни мощности на билото на Стара планина.
“Еолика България” и “Еолика Суворово” притежават парк “Суворово” с 60 мегавата мощност. Компаниите са български клонове на испанската “Енол Груп”.
Италианската “EРГ Уинд България” е собственик на 16 вятърни електроцентрали с обща мощност от 54 мегавата при Каварна и Балчик.
Японската “Мицубиши” и българската “Инос 1”, чрез “Калиакра Уинд Пауър” изградиха парк “Калиакра” с турбини от 35 мегавата. Инвестицията е около 55 млн. евро.
Регистрираната в Кипър “Терна Енерджи Овърсийз лимитид” притежава 30 мегавата вятърни централи при Вранино и Карапелит.
Групата CSIF на Цветелина Бориславова е собственик, чрез “Уинзекс” и “Дисиб”, на 8 вятърни парка при Каварна с мощност от 19,5 мегавата.
“Хаос инвест” притежава “Могилище-запад”, пак при Каварна, с мощност 16 мегавата. Дяловете в нея са на “Инуинд” и на “Пи Ви Инвестмънтс”.
Първата е на “Инсолар” АД, а собственик в нея е съиздателят на “Капитал” Теодор Захов. “Пи Ви Инвестмънтс” е на “Алтърнатив инвестмънтс”, която е на “Компания за енергетика и развитие”, чийто собственик е Меглена Русинова, която е и председател на фотоволтаичната асоциация.
Италиански, швейцарски, датски, австрийски компании също притежават паркове по морето. “Гардауинд” държи в община Каварна 4 ветропарка в мощност от 18 мегавата.
16 мегатата е паркът на “ЕВН Каварна”, дружеството “ЕВН България РЕС Холдинг”.
В годините някои
големи вятърни
мощности
смениха
собствениците си
През 2012 г. “Лукойл” в съдружие с италианската ERG Renew купи 4 вятърни парка.
Три години по-късно “Лукойл” се разделя с италианците. За тях остават българските ветрогенерации, а за руската компания – румънските.
Наскоро Комисията за защита на конкуренцията разреши сделка, при която швейцарската компания МЕТ придоби 14 дружества на италианската “Енел”, с ветрогенератори в Каварна и Добрич, с обща мощност 42 мегавата. Така италианската “Енел” приключи с инвестициите си в България. На нейно място влезе МЕТ, която е позната у нас с резервирането на капацитет в газопровода “Балкански поток”.
При 2453 фотоволтаични парка е по-различно и шарено. Има големи чужди фирми, български едър бизнес, но и стотици дребни.
В бума за соларните инсталации през 2011 и 2012 г. дойдоха големи инвеститори, които по-късно продаваха.
Така “Самсунг” инвестира през 2012 г. в 7 соларни парка у нас с мощност 43 мегавата,
които в началото
на 2019 г.
продаде за
150 млн. евро
Купувач е “Алсинда”, в което чешката “Портанеро инвест” държи 40%, а люксембургският фонд на германския ѝ партньор KGAL ESPF 4 Holding е собственик на останалите 60%.
“Бош солар енерджи”, собственост на германския концерн, построи 5 соларни парка с мощност 25 мегавата. През 2015 г. компанията ги продаде на “Би Си Ай Казанлък холдинг” на Недко Младенов.
През 2016 г. китайската компания “Зонджи груп” купи 6 соларни.
Продавач е дружеството “СВ модулпродукшън”, чийто краен собственик е германецът Хелмут Паниц. Сделката беше за 39,4 млн. лв.
Пак през същата година китайската “Ренесола” продаде два фотоволтаични парка на базирания в Люксембург частен инвестиционен фонд “Солар уърд инвест фънд” . Двете инсталации се намират край Сливен и са с капацитет 5 и 4,7 мегавата.
През януари тази година се осъществи
сделка за
най-голямата
соларна централа
- 60,4 мегавата, при Караджалово. Тя бе на саудитската “Аква паур Карад”. Купувач е “Енери Дивелопмънт Тракия Солар”, собственост на австрийската компания “Енери”. Тя влиза у нас и с друг голям проект – строителство на фотоволтаична централа от 65 мегавата при Димитровград, инвестицията е 75 млн. лв.
В соларни паркове инвестира “Минстрой холдинг” на Николай Вълканов - притежава 5 с мощност 14,8 мегавата.
Сред собствениците на инсталации за ток от слънце са и Иво Прокопиев и съдружникът му в “Капитал” Теодор Захов. Прокопиев чрез “Алфа Енерджи МТ” има 2,5 мегавата фотоволтаик в Малко Търново. “Енерджи-Кърджали” пък е с мажоритарен собственик Захов.
Транспортната фирма “Глобал Биомет” на Ваньо Алексиев е направила 2,5 мегавата фотоволтаик в Пчеларово. Красимир Узунов чрез “ИнтерСолар Варна” има 4,99 мегавата соларна централа.
Бизнесменът Петър Манджуков има два парка с мощност над 9 мегавата.
“Риск инженеринг” на Богомил Манчев e в бизнеса със слънчев ток с два парка от 9 мегавата, но вече е с нов представител - Нели Беширова.
Запазена територия почти изцяло за българския едър бизнес се оказват вецовете. Те са 246 в България, мощността им е 2363,7 мегавата.
При тях
инвестицията
не е по силите
на всеки,
особено за получаване на разрешително за строеж и водовземане. Затова при изграждането им няма случайни инвеститори. Дори вецовете да са 20 киловата нагоре, те са предпочитани от бизнеса, защото имат дълъг живот. От тях, стига да е пълноводна годината, се осигурява стабилен доход.
Екипът на бившата Юнион банк, сега “Юнион груп” са построили 8 малки веца на питейния водопровод на Благоевград през 2012 г.
Друг инвеститор е “Вентчър екуити България” с едноличен собственик бизнесменът Светослав Божилов, негова е тримегаватовото ВЕЦ “Лъки”.
“Пирин ват”, сред съдружниците на която са политикът Кирил Добрев и бившият член на КЕВР Еленко Божков, държи вецовете “Пирин Ват 1”, “Топлика”, “Пирин Ват 2”, “Пирин Ват 4”.
И някогашният регионален министър Костадин Паскалев е съсобственик в “Ара” ООД, която притежава малката водна централа “Арнаутовци” при с. Сенокос. “Минстрой холдинг” притежава малка ВЕЦ “Зора-1” при Априлци.
3-мегаватовата МВЕЦ “Калето”, построена в местността Средна гора, е на “Асарел чиста енергия”. Така още едно добивно предприятие си е простроило водна централа.
ВЕЦ “Лозята” е на “Абнори”, която е на “Стейнъбъл инвестъмнтс”. Неин собственик е Сами Чакъров, син на бившия екоминистър Джевдет Чакъров. Централата е 0,83 мегатата, въведена е в експлоатация след 2010 г.
Още едно семейство на бивш екоминистър е построило ВЕЦ. В “Касиопея 7” съдружници са Долорес Арсенова и Асен Арсенов, тяхна е малката ВЕЦ “Моста” (2,21 мегавата) при Върбица.
Осем водни централи притежава и бизнесменът Фуат Гювен - основен акционер в Търговска банка Д.
Каскадите по река Искър са на ВЕЦ “Своге”, чиито собственици са италианци. В Търговския регистър обаче има само представляващ компанията, но не и информация за действителните акционери.
“Булгарлизинг Бургас”, което означава Димитър и Димо Тадаръкови, има МВЕЦ “Камчия” от 1,3 мегавата.
Един от големите собственици на водни централи е чешката “Енерго-Про”, която стъпи в България с купуването на енергоразпределителното дружество за Източна България.
Фотоволтаиците поевтиняват и енергията от слънце става интересна
- Г-н Алексиев, колко пика има в изграждането на възобновяемите източници?
- Първо се активизира вятърната енергия, още 2008-2009 г., пикът бе през 2010 г. След това е въвеждането на преференциални цени през 2012 г. - за фотоволтаиците, за вятърни паркове и малки вецове. Имаше опити с ретроактивни мерки да се намали ефектът от този бум и стана неинтересно за правене на нови обекти. През 2020 г. има нов малък пик.
- А защо се появява той?
- Към 2012-2013 г. привлекателни са били преференциалните цени, които правят инвестицията много изгодна. След като се премахва този инструмент, инвестициите стават неизгодни, защото технологията е сравнително скъпа. Но тя се развива и поевтинява и сега започва да става все по-интересна и достъпна. Една централа от 5 киловата струва към десетина хиляди лева, при ниските лихви в банката всяко семейство, което има тези пари, може да се замисли дали да ги държи в банката, или да направи малка централа.
- Правят ли го?
- Правят го, от 2015 г. досега средната мощност на обектите е 29 киловата, значи го правят. Предприятията също оцениха възможността за използване на такава енергия за собствено потребление. Така се намалява рискът да направиш лоша прогноза и да купуваш във висок ценови сегмент.
Цените на фотоволтаиците продължават да намаляват, съответно и батериите поевтиняват, на следващ етап ще излезе комбинацията фотоволтаичен парк с акумулаторни батерии, а в по-далечно бъдеще и използването на зелен водород.
- Каква е ефективността на производството от соларни централи?
- Ако един фотоволтаик е с ефективност 17-20%, а един двигател с вътрешно горене е 30-40%, това не означава, че той е по-ефективен, защото трябва да му се купува гориво, докато при другата технология източникът е неограничен.
- Как се променяше профилът на инвеститорите в зелена енергия през годините?
- Първата вълна бяха инвестиционни проекти с цел продажба. Сега се правят повече, но по-малки обекти, което е в контекста на разпределената енергетиката. Целта е да се предотвратяват загубите на националната и разпределителната мрежа, това е другото предимство - потребява се там, където е произведено.
- Споменахте зеления водород. Какво може да се прави с него?
- Могат да се правят две неща с водорода. Едното е да се инжектира в природния газ и може да бъде директно ползван от тези, които са на това гориво. Може и де се пренесе с газа, да бъде изваден от него и да се ползват за други цели, за горивни клетки за автомобили например.
- Има ли данни за предприятията, които инвеститат във възобновяеми източници за собствени нужди?
- Няма такава статистика. Нямаме данни и колко хора ползват слънчеви панели за топла вода и тя не се отчита в националните цели за енергоспестяване.
Държавата също се опитва да структурира нормативи, които да стимулират инвестициите. Националната цел е 27,09% дял на производството до 2030 г. Сега се планира ревизия на директивите за веитата.
- Изпълняваме ли си целта за производство на енергия от ВЕИ?
- В голямо преизпълнение сме още от 2016 г. Националната цел за 2030 т. е 27,09%.
Идва нов тренд - инсталация на покрива
Правят ги, за да се намалят сметките
350 мегавата соларни централи да се построят през 2021 г. Това са прогнозите на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия, казва председателят ѝ Никола Газдов.
Тенденциите са три. Едната е да се изграждат малки, под 30 киловата. В момента само за панелите на покрива останаха преференциалните цени за новоизгредена инсталация. Хората ги правят с инвестиционна цел, вместо да си държат парите в банките.Според Газдов половината от инсталираните през миналата година 62 мегавата са на малки централи.
Втората тенденция е заводите да си правят фотоволтаици на покривите за собствени нужди. Това е новата вълна в слънчевите централи, след като парламентът прие да отпаднат цени за достъп и присъединяване към мрежите, както и таксата “задъления към обществото”, когато има директен кабел до цеха и токът се ползва за собствени нужди. Бизнесът спестява така разходи, а токът излиза с 30 до 50% по-евтин от този на свободния пазар.
Напоследък тази тенденция зачести, дори дружества на “Енерго-Про” и ЧЕЗ предлагат на клиенти да им изграждат инсталации. Преди седмица “Енерго-Про” съобщи, че е построила соларни панели на 40 свои клиенти.
Ще има и още една мярка за насърчаване на нови ВЕИ проекти. Промяна в енергийния закон сваля задължението производители на зелена електроенергия да плащат 5% от приходите си във фонда “Сигурност на електроенергийната система”. Спорем Меглена Русинова, председател на Българската фотоволтаична асоциация, това ще позволи на инвеститорите да си изплатят вложенията. Останалите производители на ток, както Електроенергийния системен оператор” и “Булгартрансгаз”, ще продължат да я плащат.
Третата вълна, която се очаква при възобновяемите източници, е да се строят големи централи за десетки и стотици мегавати, които да са присъединени на високо напрежение.
