- Пробивът е на един от най-известните математици в света в момента - проф. Терънс Тао
- Умове от цял свят правят още опити да я докажат
- Организираха онлайн семинар в памет на великия български академик година след смъртта му - 400 учени от цял свят участваха в него
“Хипотезата на акад. Благовест Сендов за разположение на критичните точки на произволен полином с комплексни коефициенти е формулирана още през 1958 г. Предположението му дълго време е трошило зъбите на редица математици”. Това разказва чл.-кор. Олег Мушкаров, директор на Международния център за математически изследвания към Института по математика и информатика на БАН. Всъщност създателят и първият директор на центъра е акад. Благовест Сендов, който почина на 19 януари миналата година.
В края на годината пък един от най-известните математици в света в момента, носителят на Филдсов медал проф. Терънс Тао, направил голям пробив в доказателството на хипотезата на акад. Благовест Сендов. 45-годишният професор по математика преподава в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Резултатите на Терънс Тао са цели 36 страници.
След като разбрали за публикацията му, българските учени веднага се свързали с популярния американски математик и го поканили да изнесе онлайн семинар в памет на акад. Сендов. Съгласил се веднага.
Защо хипотезата е важна?
Хипотезите са
математически
предсказания
Те казват, че нещо е вярно в този математически свят, в който работим. Такива неща са голям двигател за развитието на математиката, а и на света, казва чл.-кор. Мушкаров.
Самото онлайн събитие се проведе на 26 януари. Организатори бяха Международният център за математически науки към Института по математика и информатика на БАН заедно с Института за математически науки в Университета на Маями (IMSA) и Съюза на математиците в България.
“Лекцията беше
впечатляваща
За първи път присъствам на такова онлайн събитие, в което участниците от цял свят бяха над 400.
Провеждахме я в Zoom, но много хора гледаха в youtube и facebook. Интересът беше огромен”, удивен е чл.-кор. Олег Мушкаров.
Преди лекцията за акад. Сендов говориха акад. Петър Кендеров, физикът акад. Иван Тодоров, който се включи от Париж, легендата в съвременната математика проф. Филип Грифитс, бивш директор на Института за висши изследвания в Принстън, проф. Стийв Кантрел, директор на центъра в Маями, и заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева.
В 90-минутната лекция проф. Терънс Тао обясни историята на хипотезата, изследванията върху нея и най-важните резултати, постигнати досега. Основно внимание отдели на новите идеи, с помощта на които той успява да направи големия си пробив. Хипотезата на Сендов все още не е доказана в пълен обем. Големият пробив обаче е, че проф. Тао по неоспорим начин доказва нейната истинност.
“Остава още много работа. Хипотезата
ще бъде атакувана
от още много хора,
докато я докажат окончателно”, категоричен е ученият. Той, както и всички “присъстващи” на онлайн събитието, са очаровани от младия математик, който от 10-годишен тръгва по международни олимпиади. От години преподава в Калифорнийския университет. Става професор на 24 г. През 2014 г. става лауреат и на Breakthrough Prize in Mathematics (награда за пробив в математиката). Хипотезата на акад. Сендов не е първата, с която се захваща. Проф. Чарлс Феферман, друг Филдсов лауреат, е казал: Ако сте заседнали в някакъв математически проблем, един от изходите е да потърсите Терънс Тао.
Българските математици се надяват след пандемията проф. Терънс Тао да посети България. Със сигурност ще гостува на Института по математика и информатика на БАН и Международния център. Ще влезе с пиетет в
аудитория, която
носи името на акад.
Благовест Сендов
Засега са 2 - в Университета по библиотекознание и информационни технологии и в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград.
Акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН:
Беше математик с прозрения,
даваше път на младите
Акад. Сендов беше пионер в редица области на математиката и създаде школа по теория на проксимациите, от която пък се родиха други школи. Той беше математик с прозрения и можеше да поставя хипотези като тази, за която говорим. Тя е от 1958 г. и още не е решена. Цял свят знае за нея, мъчат се да я решат. Проф. Тао, един от най-известните математици в света в момента, направи сериозен пробив, но хипотезата все още не е 100% решена.
Акад. Сендов беше един от най-големите поддръжници за развитието на младите хора. Даваше им път бързо да вървят в кариерата. Под негово ръководство много български математици израснаха бързо до доценти и професори. Беше пионер в областта на образованието. Той въведе първи още в началото на 70-те години на ХХ в. в математическия факултет тристепенно образование - бакалавър, магистър и доктор. Аз съм се учил по нея. Пионер е и в областта на училищното образование. Всеки е чувал за Сендовата система. Използвайки новите технологии още тогава, учениците ставаха по-активни участници в образователния процес.
Няма как да не отбележим, че акад. Сендов беше изключителен държавник. Беше много ценен на международната сцена - и заради математическите, и заради организационните си способности.
Проф. Георги Чапкънов:
За мен е
безсмъртен
Благовест беше страхотен човек. Не само като философ и човек. Като виден учен той се занимаваше с високоинтелектуална дейност и е много трудно да устискаш на простащината наоколо, но Благовест успяваше. Така ми липсва, че няма накъде. Страшно го обичам. За мен той е безсмъртен.
Акад. Антон Дончев:
Незаменим!
За България загубата на Благовест Сендов е неоценима, тъй като той беше невероятен учен - пълен с идеи, пълен с добри желания. За мен загубата е на чудесен приятел. Когато съм седнал на маса и обръщам глава надясно, очаквам да видя Благовест усмихнат, винаги в добро настроение. Казват, че няма незаменими хора. Категорично мога да кажа: Благовест Сендов беше незаменим.
- Акад. Благовест Сендов става професор на 36 г. - рекорд за онези години.
- Почетен доктор на Московския университет от 1997 г. И в момента продължават да учат по негов учебник в съавторство с проф. Виктор Садовничий, ректор на университета.
- Декан на Математическия факултет на Софийския университет
- Ректор на Софийския университет 1973-1979 г. Като ректор подписва първия договор на СУ със западен университет - Хамбургския, документът е действащ и в момента.
- Главен секретар, заместник-председател и председател на БАН (1987-1991)
- Председател на Народното събрание от гражданската квота през 1995 г., след това два мандата е зам.-председател до 2003 г.
- От 2003 до 2009 г. е посланик на България в Япония и Филипините
- Президент и почетен президент на Международната асоциация на университетите IAU
- Президент и почетен президент на Международната федерация за обработка на информацията IFIP
- Вицепрезидент на ICSU
- Вицепрезидент на ЮНЕСКО по науката
- Академик е от 1981 г.
- Почетен член на Британската компютърна асоциация от 1970 г.
- Член на Американското математическо дружество
- Чуждестранен член на Украинската, Сръбската и Японската академия на науките
- Носител на орден “Стара планина първа степен”
- Носител на Академичната палма на Франция
- Носител на Изгряващото слънце на Япония, връчено от японския император
- Носител на Димитровска награда за наука
- Два пъти е носител на орден на Република България
- Има 7 монографии и над 30 учебника, преведени на английски и руски език
