Толкова ли е трудно да се признаят приживе големите художници на Пловдив, пита писателят
Пиша без гняв.
Днес художникът Недко Итинов тръгва към вечността. Това е поводът.
Отнася се до кмета на Пловдив, заместник-кмета по културата и всички членове на Управителния съвет на фондацията „Пловдив 2019“.
Преди шест месеца написах предложение (по препоръка от изпълнителния директор) до Управителния съвет на фондация „Пловдив 2019“ да финансират каталог (по повод забележима кръгла годишнина) на национално значим художник, живеещ в Пловдив, чието творчество е познато в цяла България и е допринесло за опазването и развитието на неповторимия артистичен дух на града. В лични разговори с повечето от тях получих уверения, че начинанието има смисъл, художникът е безспорен творец и допринася за запазване на общата художествена памет.
После предложението бе отхвърлено единодушно, чух различни обяснения. Основното възражение: щяло да бъде прецедент, всички художници ще искали каталози, най-добре било по канален ред, чрез проекти, бил свободен да кандидатства и т.н.
Питам се: когато се финансира каталога за изложбата на Кольо Каранфилов, с която се откри домакинството ни като Европейска столица на културата през 2019 не беше ли вече фатално закъснял жест на признание към самия него за стореното през годините?
Какво сторихме за Недко Итинов, за да оразмерим, покажем и запазим неговото творчество, неговото присъствие в артистичния живот на града, което някак преведе града ни през особено трудните, пустинни години след 1989 година?
Толкова ли е трудно наистина да се видят, оценят и признаят прецедентите в художествения живот на Пловдив приживе?
Толкова ли е трудно за Пловдив, представящ се навсякъде като град на художниците, да задели с цел създаване на три-четири каталога на година сумата от 50 000 лева, примерно?
Така, както безукорно съществува програмата за издаване на важни за Пловдив книги.
Как ще знаем какво са създали тези артисти, ако нямаме събрано тяхното творчество?
Трябва ли тези хора да бъдат малтретирани от условието да КАНДИДАТСТВАТ по проекти и КОЙ оценява тези проекти?
Не трябва ли да бъдат ПОКАНЕНИ за онова, което са сторили за славата на този град?
Било прецедент. Съгласен съм.
Големият талант е прецедент.
Дори не говоря за възможността тяхното изкуство да оставя трайни, видими материални белези в тъканта на града ни.
Говоря за нещо съвсем дребно като жест на внимание и оценка.
Оценка и внимание, дошли на време.
За един каталог. За памет.
Не пиша с гняв. Нямам нужда от отговор.
Прощавай, Недко.
(от Фейсбук)
