Закъснялата истина е по-добра от бързата лъжа. Така Кирил Вълчев обясни колко е важно Българската телеграфна агенция (БТА) да е бърза в подаването на информация, но това да не е за сметка на точността.
Журналистът бе изслушан в комисията по културата и медиите днес, 21 януари, където представи концепцията си за развитие на БТА. Той е кандидат на ГЕРБ за неин генерален директор.
За изключително отговорната позиция, както сам я определи Вълчев е представил визията си, развита върху 20 страници. Най-важното в нея е, че БТА трябва да запази точната си и бърза информация, тъй като често пъти тя е единственият източник на информация от света към България, а понякога и от България за света.
Цел на Вълчев е да я развие и като източник на информация от целите Балкани към света. Затова и амбицията му е в рамките на 5-годишния си мандат да открие кореспондентски пунктове на БТА във всички съседни наши държави. Първият ще бъде в Скопие, обяви той.
Под негово ръководство БТА няма да се превърне в правителствена информационна служба, каза още Вълчев. Агенцията ще работи в интерес на обществото, като представя не пропаганда за България, а достоверния образ на страната ни. Затова и една от идеите му е БТА да предоставя свободна информация, т.е. новините и голяма част от продуктите й да бъдат безплатни. Вълчев обясни, че в момента само 13 институции ползват бюлетините на БТА безплатно. Депутатите обаче не са сред тях и ако искат агенцията да публикува тяхно мнение по какъвто и да е въпрос, ще трябва да си плащат. Идеята му е ценоразписът да се премахне и всички организации - синдикални, религиозни, политически партии, с нестопанска цел и т.н., да могат да ползват агенцията, която да разпространява техни становище, а хората да могат свободно да четат всичко от БТА. "Иначе е нарушен принципът на равнопоставеност до достъпа до информация", каза Вълчев пред членовете на медийната комисия.
За да се случи това, законът за БТА, писан впрочем от него през 2011 г., ще трябва да бъде променен. По думите му нужните пари от бюджета, за да бъде информацията свободна, няма да са особено големи. Досега БТА е получавала около 1,5 млн. лева от собствени приходи.
Кореспондентските пунктове също не биха били твърде скъпи. В момента единственото кореспондентско бюро на БТА в чужбина - в Брюксел, струва на агенцията 100 000 лева според Вълчев.
Той обеща още, че БТА ще запази книжовния български език, на който са написани информациите й, ще продължи да спазва етичните правила в журналистиката и ще запази срещите на българските журналисти по света. Същевременно амбициите му са информациите на БТА вече да са в 4 формата - освен текст и снимка да бъдат придружени с аудио и видео запис и да имат субтитри на английски език. "Затова са нужни две важни инвестиции - в хората и в технологичното обновление", каза Вълчев.
Накрая журналистът от "Дарик", който е и правен консултант на радиото и на БТА, обясни двете си задължения към агенцията. От една страна, чувства дълг към нея заради това, че първият му законодателен акт, който е написал, е именно законът за БТА. Вторият му дълг е личен и е към Максим Минчев - предишния генерален директор на БТА, който си отиде от COVID-19 през ноември 2020 г. "Днес щеше да има имен ден, да го почетем", каза Вълчев.
"Този избор е важен, тъй като БТА е единственото място, където минава проверената информация. Заставам зад Кирил Вълчев, защото е чист като професионалист и е един от най-добрите ни български журналисти", каза в края на заседанието председателят на комисията Вежди Рашидов, който е един от депутатите, издигнали кандидатурата на Вълчев за шеф на БТА.
