Наред с борбата срещу COVID-19 хърватите научиха миналата година как природата може да бъде безмилостна, след като две разрушителни земетресения ги оставиха с порутени домове и страх от нови трусове, отбелязва Ройтерс.
През март един човек загина при земетресение с магнитуд 5,3, разтърсило Загреб. Седем души изгубиха живота си при друго земетресение през декември с магнитуд 6,2 и епицентър на около 50 км от столицата, предаде БТА.
Земетресенията причиниха огромни материални щети, които все още се оценяват. Хърватите трябва да свикнат с продължаващите вторични трусове и с финансовите проблеми за възстановяване на домовете си.
Драгица Вратарич не е успяла напълно да ремонтира апартамента си в центъра на Загреб, който е пострадал при земетресението от март, а вторият трус е влошил положението още повече.
Властите обещаха помощ, но комплексът от бюрократични процедури за получаване на финансови средства за ремонт са оставили сградата, в която живее, близо година с повреден покрив и комини, без газ, отопление и топла вода. Студеното време този месец изостря допълнително тези проблеми.
"Всичко е много стресиращо. Ние трябва да участваме във финансирането на ремонтните работи с 20 процента, но са нужни прекалено много документи, за да получим пари. Сега дори и по-слабо земетресение може да причини допълнителни щети. Не можем да чакаме толкова дълго", казва Драгица.
Сеизмолозите предупредиха, че вторичните трусове могат да продължат с месеци, а ключовият проблем е, че много сгради са твърде стари.
"Трябва да се фокусираме върху строителство на устойчиви на земетресения конструкции като превантивна мярка. В повечето от нашите градове и села жилищата не са строени така", казва Крешимир Кук от държавния сеизмологичен институт.
Финансирането не е единственият проблем, който спира възстановяването. Заради относителна бедност в сравнение с другите членки на Европейския съюз и недостатъчни познания по финансови въпроси, повечето от сградите не са застраховани срещу щети от земетресения.
Около 90 процента от хърватите живеят в собствени жилища, но по-малко от 25 процента имат застраховка в случай на земетресение.
"Търсенето на такива застраховки след мартенското земетресение нарасна, но не толкова, колкото можеше да се очаква. Финансовата и застрахователната грамотност трябва да се подобрят", казва Лукас Оливер Павич от водещата застрахователна компания Алианц.
