По време на епидемията от новия коронавирус, хроничният проблем с поляризацията между богати и бедни в САЩ изпъкна още повече. Заможните са се възползвали от растящия фондов пазар, предизвикан от количественото облекчаване и богатството им продължава да се увеличава. Те се ползват с предимства пред обикновените хора да бъдат тествани за новия коронавирус и да бъдат ваксинирани. В същото време все повече и повече бедни хора не могат да се хранят, нямат пари за медицински услуги ... Всичко това показва, че разкъсването на американското общество се ускорява.
Според резултати от проучване, публикувани от Pew Research Center през юли 2018 г., от 70-те години на миналия век насам разликата между богати и бедни в САЩ се увеличава с всяка изминала година. Докладът на Федералния резерв показва, че през 2020 г. богатството на 1% и 10% от най-богатите хора в САЩ заема съответно 30,5% и 69% от цялото състояние на домакинствата, докато на най-бедните 50% представляват само 1,9%.
Групите по интереси са дълбоко вкоренени в американската политика, „капиталовата ориентация“ е интегрирана в кръвта на американските политици. Не е изненадващо, че техните политики и мерки за стимулиране на икономическия растеж са насочени към богатите. Някои британски учени посочват, че основната причина за бързото разширяване на пропастта между богати и бедни в САЩ е неолибералната политическа система, прилагана от правителството, тоест в центъра на такава политика са приватизацията, маркетизацията и либерализацията, с цел защитата на интересите на богатите. Според анализа на Американския институт по данъчно облагане и икономическа политика, през 2019 г. 27% от доходите, генерирани от намаляване на данъците в САЩ, са се влели в джобовете на най-богатите 1% от американското население.
Намаляването на разликата между богати и бедни в бъдеще е нереалистична фантазия в САЩ, както отбелязва френският учен Тома Пикети в книгата си „Капиталът в 21-ви век“, тъй като възвръщаемостта на капитала е много по-висока от скоростта на растежа на производителността, поляризацията на капиталистическото общество непременно ще се изостри в бъдеще.
„Богатите винаги ще са богати, а бедните винаги ще остават бедни“ вече е омагьосан кръг, от който САЩ не могат да излязат. По време на епидемията пространството за оцеляване на американците в дъното на обществото се свива още повече, но състоянието на богатите не е засегнато и дори продължава да се трупа. В резултат на това противоречие се изостря непрекъснато структурната криза на обществото и т. нар. „демократичен модел“ се превръща в тъжна шега.
