Мнозина чакат от администрацията на Джо Байдън приемственост спрямо външната политика на Барак Обама. През последните години обаче някои подходи и принципи, използвани от Белия дом през мандата на 44-я президент на САЩ, изгубиха актуалност. Показателен е примерът с Близкия изток, чиито политически контури претърпяха радикални промени от четири години насам. Посочи го неотдавна държавният секретар Майк Помпейо, разсъждавайки за възможните действия на Байдън. Той изтъкна, че "не сме вече 2015 г." и управлението на Доналд Тръмп е коригирало необратимо линията на САЩ по ред въпроси. Например що се отнася до Иран и контактите на Израел с арабския свят. "Според мен тези елементи ще са здрави, тъй като народите в тези страни искат запазването им. Надявам се следващата администрация да ги множи и занапред по начин, укрепващ мира и сигурността сред всички държави в Близкия изток", заяви шефът на Държавния департамент.
Източници на "Аксиос" в обкръжението на Байдън информират, че избраният президент навярно ще пожелае да разшири "Авраамовите споразумения" на Израел с арабския свят, представени миналата година като плод от усърдна работа на екипа на Тръмп, при все че те просто синтезираха започнали отдавна процеси в региона. Общо погледнато, Байдън остава само да продължи и другите близкоизточни начинания на своя опонент. Тук спада политиката на умерени рестрикции спрямо Турция, също и борбата с тенденцията към дезинтеграция в междуарабския Съвет за сътрудничество в Персийския залив.
Администрацията на избрания президент би могла да предложи нещо концептуално различно в контекста на сирийското досие. За няколко години Тръмп неведнъж декларира намерение да сложи край на американското военно присъствие в Арабската република, като откаже отговорност дори за партньорите на САЩ в борбата с "Ислямска държава" - кюрдските военизирани формирования. На първо място с цел икономии. Концентрацията на силите на САЩ в Сирия - след дълги междуведомствени спорове - в крайна сметка бе намалена. Докато Байдън брани стратегията "антитероризъм плюс", предполагаща в борбата с терористичните групировки да се акцентира не върху мащабно военно присъствие, а върху ограничено използване на специални сили с подкрепа от въздуха. Съответно може да се очаква частично отдръпване от решенията за Сирия, взети вече от Тръмп. Но радикални промени тук не са възможни - идеята за продължителни военни кампании в чужбина отдавна е несъстоятелна в очите на Вашингтон.
Принципно различен подход се очаква от Байдън по иранското направление. През 2018 г. Вашингтон заяви, че излиза от ядрената сделка с Техеран, който взе след това постепенно да отхвърля поетите ангажименти в рамките на тези договорености от 2015 г. При все това Иран неведнъж посочи, че е готов да отмени тези стъпки, веднага щом САЩ се върнат към задълженията си. Победата на Байдън събуди надежди за "възраждане" на ядрената сделка - най-вече заради меката позиция на демократа. Но тръгне ли към стратегически промени по иранското направление, Байдън може да бъде спънат от регионални играчи, за които мекотата спрямо Иран означава военни рискове.
Всеки опит да се преразгледат действията на Тръмп в Близкия изток е сериозно предизвикателство, предимно защото много промени, оформени през управлението на републиканците, бяха продиктувани от логиката на вътрешните процеси в региона. Намесата в нея може да увеличи конфликтния потенциал в отношенията с някои локални играчи.
(От БТА)
