За разлика от развитите икономики, като Европа и Япония, които по принцип имат системи за социално и здравно осигуряване, които обхващат цялото население, в САЩ се прилага смесена модел на здравно осигуряване, който включва търговска застраховка и социално осигуряване. По тази схема са осигурено съответно 53% и 38% от населението, а около 9% от американците нямат здравна осигуровка, коментира Радио Китай.
Според Националното статистическо бюро на САЩ, страната е похарчила близо 3,6 трилиона щатски долара за медицински разходи през 2019 г., което представлява около 18% от БВП и далеч надминава тези на останалите развити държави. От друга страна средната продължителност на живота на американците е по-ниска от тази на останалите 25 страни-членки на Организацията за икономическо сътрудничество.
Ниско покритие, висока инвестиция, ниска ефективност са трите широко отправяни критики към здравноосигурителната система на САЩ. Очевидно е че прекомерната маркетизация и липсата на държавен надзор са я превърнали в бойно поле за капиталови изгоди.
Най-очевидната проява на това са най-високите цени на лекарствата в света заради монопола на няколко големи фармацевтични компании. Бившият съветник на Белия дом Езекиел Емануел посочи, че населението на САЩ представлява по-малко от 5% от световното, но американците плащат 50% от цените на лекарствата в света.
От една страна политическата поляризация обостря различията между двете партии относно здравната реформа в САЩ. От друга страна обаче, докато обикновените хора плащат повече за здравеопазване, обществените кръгове с общи интереси вливат огромни суми на „невидими“ места. Както посочи гениалният инвеститор Уорън Бъфет, здравноосигурителната система се е превърнала в „паразит“, който влияе върху конкурентоспособността на САЩ.
