Правителството на САЩ, чийто мандат ще приключи скоро, отново наложи санкции на продуктите от Синдзян. На 13 януари Бюрото за митническа и гранична защита на страната публикува съобщение, в което се посочва, че памукът, доматите и други стоки от Синдзян ще бъдат задържани на всички входни пристанища, дори и ако са били преработени в трета държава.
Не можем да не зададем въпроса на какво се дължи тази дълбока ненавист на американското правителство към продуктите от Синдзян? Фактите отдавна са доказали, че така нареченият „принудителен труд“ е голяма лъжа, изфабрикувана от някои американски политици и антикитайски настроените мозъчни тръстове, които те финансират. САЩ налагат санкции на базата на тази лъжа, което даде възможност на света да види лицемерието и непредсказуемите им намерения относно „защитата на човешките права“, пише Радио Китай.
Като индустриален стълб за Синдзян, отглеждането на памук и домати е източник на доходи за много жители на автономния район. Някои американски политици говорят за "човешки права" всеки ден, но всъщност се опитват да вземат хляба на местните жители. Дали това не е опит за създаването на „принудителна безработица“ в Синдзян? Така наречената „загриженост“ на американските политици за жителите на Синдзян, включително и уйгурите, е като „лисица, пазеща курника“.
Трябва да отбележим, че всъщност в САЩ съществува феноменът „принудителен труд“. Според "Лос Анджелис Таймс" след избухването на епидемията от новия коронавирус в някои женски затвори в САЩ затворниците са били принудени да работят извънредно, подложени на риска от заразяване, за да произведат маски. Те е трябвало да работят по 12 часа на ден, но не са им били раздадени маски. Възможно ли е такъв жесток труд да е резултат от добра воля? Не трябва ли американските политици, които са като крадеца, който вика дръж крадеца, да дадат обяснение пред международната общност?
Да вземем за пример памука. Синдзян е основното място за отглеждането му в света. Санкциите срещу вноса му несъмнено ще окажат отрицателно въздействие върху свързаните индустрии, ще предизвикат сътресения на международния пазар и в крайна сметка ще навредят на международните потребителски интереси, включително и на американските потребители. Представители от бранша посочиха, че международните марки използват основно синдзиянски памук в производството на дрехи, а американската забрана този път означава, че ерата на стабилните печалби за тях е на път да приключи. Засягането на стабилността на глобалната верига за доставки в индустрията със сигурност няма да е от полза за възстановяването на световната икономика.
