Активисти на "Демократична България" и членове на президентския стратегически съвет се оказаха основните говорители от името на българите в чужбина на организираната днес от Румен Радев видеоконсултация за изборите.
15 човека от осем държави се включиха в разговора с Румен Радев. Основните говорители бяха преподавателят по икономика от Виена Атанас Пеканов, който е член на Стретегическия съвет на Радев, Мария Спирова от Лондон, която бе кандидат за евродепутат на "Демократична България", Красимир Гаджоков, също активист на партията на Христо Иванов от Канада, организаторката на протести срещу правителството през лятото в Европа Мариана Де Мео и Лидия Тенева от Канада, която се изявява и като основен събеседник в телевизията на Слави Трифонов "7/8".
Подобно на извънпарламентарните партии от летните протести и те поискаха въвеждане на гласуване по пощата, за което вече ЦИК каза, че е нужна голяма промяна в Изборния кодекс.
В Австрия има забрана за излазане от вкъщи, но тя е изключително мека и има редица изключения, едно от тях е гласуването. Не знаем дали ще е така след 2 или 3 месеца, но засега човек може да излезе. Проблем има със струпването на хора, разказа преподавателят по икономика Атанас Пеканов. Според него България трябва да се стреми към гласуването по пощата, каквото е регламентирано отдавна в Австрия.
Не можем вечно да го отлагаме. Сега е моментът, в който вместо да го отлагаме, трябва да се опитваме да го засилим, категоричен бе Пеканов.
"Избирателният кодекс дължи много на българите в чужбина. Не може при една от най-големите общности от 200 хил. души да не може да се гласува дистанционно. Не виждам защо по дипломатическата поща да могат да се докарат всички бюлетини, а да не може да се използва за гласуването", коментира журналистката Мария Спирова, която живее в Англия. Тя обясни, че с всяка изминала година има все повече наши сънародници на Острова, които искат да гласуват. Според изборния закон в момента обаче след излизането на Великобритания от ЕС, там ще може да се отворят само 35 секции. Това според Спирова щяло да доведе до струпване на хора на едно място и трудно ще се намерят доброволци за секционните избирателни комисии.
"При гласуване по пощата има два варианта - пощенските пликове, двойни, да се пращат в страната по произход, а другият е да се изпращат в дипломатичното представителство в страната. Според вас кой вариант е удачен? Ще има ли капацитет, ако се пращат в дипломатичното представителство, те да бъдат отчетени?", попита Радев Спирова.
"За мнозина доверието в системата ще бъде по-голямо, ако тези бюлетини се изпращат до дипломатическите представителства. Това е, което съм чувала до момента от разговори със съграждани", отвърна тя.
За българите в чужбина електронното гласуване остава най-удобният и удачен метод. Остава и вариантът за гласуване по пощата, но трябва да има международен регистър, където да бъде потвърдено тяхното гласуване, категорична бе тя. На последните избори в Канада по пощата били гласували 67% от хората, каза пък Лидия Тенева от Канада. Според нея ЦИК трябва да направи подробен анализ защо само 108 хиляди българи в чужбина са гласували на последните избори. Тя разказа, че няма и начин българите в чужбина да проверят онлайн дали името им фигурира в избирателния списък. Според нея трябвало да се премахне и таванът за секциите в чужбина, а условието за пребиваване от шест месеца на настоящ адрес да отпадне.
