Монасите служили в “Св. архангели Михаил и Гавраил” през студените месеци, тъй като е малка и лесно се отоплява. Повече от 50 години е затворена, наскоро започна реставрацията
По стените има шедьоври на Захари Зограф и майстор Моско Одринчанин
Зимната черква е най-старата и загадъчна в Бачковския манастир. За нея са чували малцина и от най-ревностните поклонници на светата обител.
Монасите служили тук през студените месеци, тъй като е малка и лесно се отоплява. Повече от половин век “Св. Архангели Михаил и Гавраил” обаче е затворена за богослужения, а едва наскоро започна нейната реставрация.
Изградена е при основаването на манастира през 1083 г.
Двуетажни
църкви като нея
се срещат по
това време,
макар и не често
Първият етаж е засводена галерия, която е била свързана с нартекса на старата Бакурианова църква.
До настоящия необичаен вид се е стигнало при построяването на сегашната главна църква “Успение на Света Богородица” през 1604 г., когато олтарната апсида на “Св. Архангели” бива вписана в притвора на главната.
Двата храма са съчетани по удивителен начин. “Св. Архангели” става надвратна черква на голямата, а точно под нейния олтар се намира западният вход на Богородичната църква.
“Св. Архангели” е кръстокуполна еднокорабна църква с размери 10 на 7 метра.
“Била снабдена със стражева кула, която е разрушена при Чирпанското земетресение през 1928 г.”, разказва реставраторът Владимир Цветков.
Едва през лятото на 2020-а започна първото мащабно възстановяване на стенописите, сред които са шедьоври на Захари Зограф и майстор Моско Одринчанин. Под тях обаче излизат и по-стари свети ликове.
“Досега бе
известно, че
най-ранните
стенописи
са от XIV век
При вземането на проби обаче излиза още един пласт – вероятно от XI или XII век”, допълва Цветков.
На колоната в началото на стълбите към храма е зографисан забележителен ктиторски портрет на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118), а малко по-нагоре – на българския цар Иван Александър (1331-1371).
“И двата портрета са рисувани от Захари Зограф, който е преповторил и дообогатил по-старите изображения под тях”, смята реставраторът.
Известно е, че цар Иван Александър е посетил манастира в Родопите през 1344 г. Неговият образ е изрисуван с ореол и божията десница, която се спуска върху българския владетел.
“Някога прозорците са били с арки, които са били зазидани през втория период в Късното средновековие.
“Св. Архангели” е
с богата
строителна
и живописна
история, в
която има
редица загадки
и неясноти”,
отбелязва Владимир Цветков. За него са особено ценни по-старите свети ликове.
“Уникално е, тъй като много рядко намираме запазени живописни слоеве от тази епоха на по-високите места. Обикновено ги намираме долу по цоклите, а тук от долу до горе са съхранени стенописите”, посочва той.
През 1841 г. Захари Зограф е изрисувал колонадата на първия етаж – надлъжният цилиндър и дъгите на арките са покрити с известни притчи на Новия завет. Сред тях са историите на бедната вдовица, бедния и богатия Лазар, Жениха и невестите и някои други.
Всички изображения са били заплатени с дарения от жителите на околните села край на Асеновград.
Две години по-късно в “Св. Архангели” е творил и прочутият майстор Моско Одринчанин. Той е оставил забележителна композиция на успение на Богородица над входа.
Под творбите на двамата зографи обаче изскачат няколко по-ранни слоя и за Цветков именно те са голямото предизвикателство. При проучванията му се появили портрет на св. Григорий Богослов и ктиторски надпис, вероятно от XI-XII век. От този период са запазени и няколко пламтящи кръста, изрисувани край прозорците.
Според него по-древните изображения се отличават с високия си стил на изпълнение.
“Не знаеш какво ще излезе отдолу. Затова
разслояването
на стенописни
фрагменти и
периоди е
най-трудната
задача за
реставратора
Хем трябва да достигнеш до ранния слой, хем да запазиш и горния. При тази технология много внимателно се зарязва мазилката, без да се нарушава целостта ”, обяснява Владимир Цветков.
По думите му работата е много отговорна и затова често сравняват реставраторите с лекарите.
“Трябва да се внимава, защото грешките са необратими. И ние като докторите работим с уникат и няма втори като него. А освен това нашите “пациенти” са на по 900 години с много придружаващи болести”, усмихва се той.
Владимир Цветков реставрира старини вече над 28 г. Работил е на над 55 обекта, сред тях са някои от най-известните забележителности у нас – Боянската църква, Рилският манастир, Мадарският конник, мозайките във Вила Армира, древната църква в Беренде, Ларгото и ротондата “Свети Георги” в София.
Една от особеностите на “Св. Архангели” са нашарените с графити стенописи. Църквата не действа от 70-те години, а според Цветков драсканиците са от различни периоди – има и много стари, а най-пресните са от началото на XX век.
“Това означава, че е
имало посещения
и е било съвсем
достъпно и почти
без надзор,
щом са тръгнали да се подписват”, допълва реставраторът.
По куриозен начин в двора на манастира е запазен стар надпис, който гласи: “Който разрушава стенописите, се наказва с глоба до 5000 лв. по Закона за старините.”
Едно от притесненията на човека, заел се със спасяването на светинята, е напуканият покрив на храма въпреки сериозната строителна реставрация, извършена преди петдесетина година.
“След реставрацията на една древна сграда най-важното е да се създадат условия за съхранението на ценностите - покривът да не тече, температурите и влажността да бъдат подходящи, животни да не влизат”, категоричен е той.
Историци спорят дали в нея е погребан Патриарх Евтимий
С деветвековната църква е свързана и друга църковна сензация, по която историците не спират да спорят.
Точно пред западната врата на главната църква през 1905 г. при разкопки са открити два гроба с кости. По-късно е обявено, че това са мощите на Патриарх Евтимий, но редица учени опровергават съобщението.
Според тях намереният надпис с името на Евтимий не отговаря на правописните норми от началото на ХІV век, а костите са от няколко скелета. Те смятат, че най-вероятно става дума за препогребване на монаси по време на голямата реконструкция на манастира в началото на ХVІІ век.
Това, разбира се, не изключва възможността между тях да има и кости на светия патриарх.
