- Народът яде и пие на крак по пейки, шадравани и градинки
- Единственото развлечение - ледената пързалка
Как да се прибере човек в това хубаво време? Термометърът гони 16 градуса. Сякаш е Великден, а не Коледа.
Така пловдивчанка, седнала с приятелки на копчетата пред общината, описа настроението си. В последния почивен ден от поредицата празници, хиляди се изсипаха на Главната. Закусвалните работят на макс, пред тях се вият опашки. Всеки иска да си вземе пица, сандвич, дюнер, кафе, безалкохолно. И ги яде на крак или на някоя пейка, ако успее да намери място.
"Жалко, че не работят кафенетата да седнем на припек и да не станем в това хубаво време", тюхкаха се младежи. На нито една пейка няма свободно място. Млади и стари са насядали - кой с чаша кафе, кой със закуска, кой просто се наслаждава на слънчевите лъчи.
"Ето ти витамин Д - естествен и истински", казва Вяра Илиева и изпъва шия към слънцето. Майки едва удържат децата да не се изгубят в навалицата. А тя е огромна - сякаш е първомайска манифестация от времето на соца, когато цял Пловдив излизаше на площада.
В Цар Симеоновата градина също е фул. Народът се разхожда, децата карат колелета и тротинетки, по-малките тичат с балони.
"Такава скучна Коледа изкарахме! Беше наистина "Тиха нощ, свята нощ" - само аз и съпругът ми", жалеше се пловдивчанка на своя приятелка. "Ако си мислиш, че Нова година ще е по-различна, се лъжеш", отвърна й тя.
"Сякаш хората са по-усмихнати спрямо предишните дни. Тогава толкова тъжни лица виждах", коментира пред приятел Атанас Минков, застанал до голямата елха. Пред нея пък се тълпяха и деца, и възрастни, за да се снимат.
В навалицата на обичайното си място пред стълбите на "Каменица" гайдар надуваше мяха, а на метри от него млад гъдулар, пременен в народна носия, свиреше и пееше "Рипни, Калинке, да тропнем".
И на централния площад стълпотворението е същото. Мнозина са насядали по циментовите ограждения. Ледената пързалка е единственото развлечение за деца и младежи. Там също се чака на опашка, а полицаи следят да няма скупчване, но то е неизбежно.
