В много европейски традиции Коледа има подчертано християнски характер: английското Christmas, немското Weihnachten, френското Noel... Откъде води началото си българското Коледа, обяснява езиковедът Иля Златанов.
В много европейски традиции Коледа носи подчертано християнско название. Такива са руското Рождество, италианското Natale със същото значение, и френското Noel чрез звукови трансформации пак от същия корен, немското Weihnachten „светите нощи" и английският Christmas „Христова меса". У нас Рождество Христово е официалното църковно название на празника, но масово използваме названието Коледа, което е продължение на римските традиции.
Римските жреци тържествено обявявали началото на новия месец, наричан Kalendae. Календи, както и думата календар, произлиза от глагола calare – „възгласявам". Най-тържествено били отбелязвани януарските календи – празник на ново начало и всеобща радост. По времето на Юстиниан в този празник се влага ново, християнско съдържание, и той се разпростира от Коледа до Богоявление. Ние възприемаме думата кол?да като синоним на Рождество Христово.
Коледа, Крачун, Божич
Християнската символика е призвана да замени езическия празник на зимното слънцестоене. Тогава слънцето „прекрачва“ от зима към лято, затова празникът е бил наричан Крачун – название, запазено у румънци и унгарци като име на Коледа. След този ден денят „просиява", затова месецът е носел старото название просинец – у нас януари, а при чехи и хървати декември. Старото име на декември у българи и албанци е било коложег, поради обичая да се палят и търкалят колела като символичен образ на слънцето.
В Западна България и в земите на бивша Югославия Коледата се нарича Божич. Това е името на древен персонаж, когото възпяват в коледните песни като Млада Бога. Той е символ на младостта и новото начало и се противопоставя на Бъдника, символизиращ старата година. Бъдник се нарича специално избран пън, който гори през цялата Бъдни вечер. В названието Бъдник учените откриват древни индоевропейски корени, сродни на индийския демон Ahi Budhnya (Ahi «змей» от дълбините- budhпа). Понякога бъдникът се оформя с брада като старец и се нарича Стария бог или дедник. Изгарянето на бъдника в края на старата година символизира поразяването на змея чрез огън и отбелязва началото но нов сезонен цикъл, гарантиращ плодородие.
Традиционни и по-нови обичаи
С бъдника се извършват ритуални действия, в които той се третира като живо същество: хранят го, дават му да пие вино от стомната. За тази цел в пъна издълбават специална трапчинка – „устата на бъдника". В трапчинката сипват масло, мед, пшеница, после я залепват с восък. В замяна очакват Бъдникът да ги дари със здраве и плодородие.
Обичаят да се гори пън на Коледа е съществувал и в други европейски традиции. Такива са английският yule log „коледен пън" и френският buche de noel „устата на Коледа".
В началото на новото време традициите се променят. В много страни е съществувал обичаят срещу Валпургиевата нощ да издигат украсено майско дърво, най-често бреза. В северните германски градове започват и на Коледа да украсяват елха, която окичват с лакомства. Вместо горящия коледен пън, на елхата се поставят свещи, които осветяват коледната нощ.
Дядо Коледа, Санта Клаус, Дядо Мраз, Ноел Баба
Образът на Коледа в Англия започва да се персонифицира още през 15-и век, а два века по-късно за пръв път се появява името Дядо Коледа. По-късно той се слива с образа за Св. Никола, който раздава дарове на децата. Сред холандските заселници в Америка името на Свети Никола е звучало Sinter Niklaas, разговорно Sante Klaas. През 19-и век американският Санта Клаус пристига и в Англия, а Дядо Коледа се превръща в таен нощен посетител, който донася подаръци.
Руският приказен герой Морозко е бил описван като ниско старче, което наказва лошите и възнаграждава добрите деца. През 19-и век писателят В. Ф. Одоевски написва приказката Мороз Иванович, и постепенно фолклорният персонаж се превръща в познатия ни Дядо Мраз, съпровождан от внучката си Снежанка. След Октомврийската революция Дядо Мраз, наред с всички коледни традиции, се подлага на преследване, но през 30-те години се завръща – този път на Нова Година, която е празник, изчистен от религиозна символика.
Сега Дядо Коледа е популярен в много страни по света. В Турция той е известен като Ноел-баба, а в Япония – Сантакуросу.
