Занапред човекът ще се обгражда с роботи, които му помaгат, а не го заместват, казва Ралица Костадинова
Третокурсничката от Техническия университет заслужи златно ниво на наградата на херцога на Единбург с постиженията си в технологиите и програмирането
“Роботите няма да изместят човека. Винаги ще има нужда от него. Мисля, че новият вид работна станция ще изглежда така - човек, окомплектован с роботи, които му помaгат”. В това вярва третокурсничката от Техническия университет в Пловдив Ралица Костадинова.
Преди седмици запалената по роботите студентка заслужи Международната награда на херцога на Единбург - ниво злато.
Призът всъщност е програма за личностно развитие под егидата на Обединеното кралство. В нея
участват над
8 млн. младежи
от 130 страни,
които обменят
знания и опит
помежду си и със своите ментори. Освен това представят постиженията си в специална платформа.
Досега Ралица има сребърно и бронзово ниво на наградата. Те помагат да бъде мотивирана и да се развива в посоките, които желае – фотография и видеообработка.
Златното ниво вече дава шанс да се занимава с роботи. За да го достигне освен с развиване на умения, тя набляга и на физическата активност и доброволчеството.
През тази година Ралица успя да спечели и стипендия от фондация “Юрген Дорман” в надпревара с конкуренти, изучаващи инженерните науки. В момента третокурсничката и колегите от университетския клуб по роботика създават машина, с която да се явят на международното състезание IRC (“Интернешънъл роботс компетишън”).
Заданието, поставено пред 250-те участници от цял свят, е Robot, help us! (“Робот, помогни ни”). За разлика от повечето, които са заложили на пандемичната карта, Ралица, Емил и Станислав са решили да сътворят градинарски робот.
“Идеята даде
едно от
момчетата,
което казва, че е
градски градинар
и си отглежда пресни зеленчуци на терасата.
В паметта на роботчето ни ще вложим информация кога се сеят определени култури и то ще напомня: днес трябва да засадите чушките или граха. Програмирали сме робота да е с възможност сам да се разхожда из градината и да засява тези култури”, обяснява тя.
Частите на градинския робот студентите вземат от лабораторията по роботика и ги сглобяват у дома. Добавят и свои собствени електронни и механични елементи. В международната надпревара те се борят за премия от 1000 долара, която най-вероятно отново ще инвестират в части за роботи.
Ралица посочва, че от малка се е запалила по инженерните науки благодарение на дядо си и баща си. Баща е електроинженер и в нейното детство често я водел по различни обекти. Момичето му помагало в работата - подавало му инструменти и слушало обяснения кое как работи. Постепенно се увлякло по техниката.
Тази страст води Ралица до Професионалната гимназия по електроника и електротехника в Пловдив, докато нейните връстници предпочитат да заемат чиновете на елитните езикови училища.
Там момичето се включва активно в Ученическия парламент, в различни състезания и жадно попива всички новости в сайтовете за технологии.
С постъпването си в специалността “Автоматика, информационна и управляваща техника” на Техническия университет тя
веднага се
записва в
университетския
клуб по роботика
Ралица Костадинова е обнадеждена, тъй като тази година вузът се е снабдил с нови индустриални роботи, които позволяват да студентите да разгърнат творческия си потенциал.
Заради пандемията клубът по роботика не може да провежда седмичните си срещи, но студентите продължават дистанционно да изработват състезателни роботи.
“Това са малки машини. С тях се състезаваме в категориите “Минисумо”, “3D лабиринт”, “Следене на линия”. На мен са ми по-интересни свободните разработки, които също са част от състезанието. През миналата година се занимавах с 3D принтирана роборъчичка, като работих по нейното управление. Тя е нещо като умалена индустриална роборъка”, обяснява Ралица.
Освен с автоматизираните машини студентката заляга сериозно и над програмирането. С колеги преподават в академията за деца SoftUni Кids от февруари тази година.
“Започнах да
обучавам деца
от курсовете
“Първи стъпки в
програмирането”
и “Програмирай с платка Micro:bit”.
След това ме поканиха да разработя курса “Micro:bit роботика”.
Искам да продължа по някакъв начин да помагам на хората, но искам и да се занимавам с технологии. Стори ми се, че роботиката е най-добрият начин да постигна тези две мои цели”, разказва студентката.
Инженерните науки и програмирането продължават да са мъжко царство и в Техническия университет. От 25 души в курса само 3 са жени.
Според Ралица причината, че малко дами навлизат в техническите специалности, се дължи на разпространеното схващане, че работата с машини и управлението им представлява тежък физически труд.
“Трябва да се мъкнат тежки части, да навиват големи болтове, което е мъжка работа. Сега вече не е така и все повече жени почват да навлизат в тези професии”, отбелязва бъдещата инженерка.
Третокурсничката признава, че не прави дългосрочни планове занапред, тъй като не знае след 5 години какво ще бъде интересно. Засега
смята да
постъпи в
компания,
която работи
с индустриални
роботи,
и да види дали ще хареса, пък и да се запознае отблизо с тази страна на роботиката.
Когато не е отдадена на програмирането и роботите, тя намира начини да се забавлява.
“Преди пандемията ходих на суинг танци и на излети в планината. Сега се събираме по къщите по-малка група приятели и предимно играем настолни игри”, разказва Ралица.
