Обновени са хиляди километри канализация и водопроводи
За шест години от встъпването във властта на втория кабинет на ГЕРБ досега са изградени или рехабилитирани 57 пречиствателни станции, а други 24 са в процес на проектиране или изпълнение. Това означава по-чисти реки, море и природа за милиони български граждани.
Бяха извършени и сериозни инвестиции в подобряване на водопроводната и канализационната мрежа на страната, която е над 90 000 км и
може да бъде
сравнена с
240 магистрали
като “Тракия”
Но за разлика от пътищата тази инфраструктура е под земята и това създава допълнителни трудности за нейното поддържане.
Освен това е строена преди повече от 40-50 години и е силно амортизирана, което налага поетапното ѝ обновяване. По разчети на Световната банка необходимите инвестиции са над 11 млрд. лв. – огромна сума, която няма как да бъде осигурена единствено от бюджета или през цената на водата. Затова усилията са насочени към максимално използване на финансирането от европейските фондове, което се насочва към модернизация на съществуващата ВиК мрежа, намаляване на загубите на вода и подобряване на услугата за гражданите.
Към момента със средства по Оперативна програма “Околна среда 2014-2020 г.” са въведени в експлоатация 7 пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ) - Банско, Видин, Враца, Раднево, Тервел, Асеновград и Шумен. Паралелно с тях в процес на изпълнение са 10 ПСОВ по проекти на общините Варна, Ямбол, Добрич, Плевен, Пловдив, Айтос, Елхово, Приморско, Тутракан и Чирпан, а изградената и рехабилитирана ВиК мрежа на територията на страната надхвърля 2600 км.
Но голямото предизвикателства в този програмен период са
проектите на
15-те
консолидирани
ВиК оператора,
които получават безвъзмездна помощ от 1,3 млрд. лв. по програмата. Заедно с осигуреното собствено финансиране проектите им ще надхвърлят 1,8 млрд. лв. – средства, с които ще се строят канализация, водопроводи, помпени станции, ще се подменят съоръжения и агрегати с оглед подобряване на енергийната ефективност. Очаква се да бъдат изградени 11 пречиствателни станции за отпадни води. Това са проектите на ВиК дружествата в Смолян и Бургас, където се работи по 4 ПСОВ, Враца (2 ПСОВ), Перник, Сливен (където се работи по 2 ПСОВ), и Стара Загора. Ще се реконструират и три пречиствателни станции за питейни води – 2 по проект на ВиК Смолян и 1 по проект на ВиК Кърджали, което ще подобри качеството на питейната вода за потребителите. През миналия програмен период пример за добра практика в областта на водоснабдяването е проектът на Габрово по ОПОС 2007-2013 г., където бяха реконструирани 76 км ВиК и пречиствателната станция за питейни води.
Всеки един от проектите на ВиК операторите е изготвен с оглед на
специфичните
нужди на
областите,
тъй като инвестициите ще се извършват на база изготвените регионални прединвестиционни проучвания, които показаха какви са реалните нужди. Така финансирането няма да е фрагментарно, “на парче”, а с оглед на цялото, на нуждите на региона и според експертите подобно нещо не е правено досега в България.
В момента в изпълнение са сключените договори с ВиК Русе, Враца, Видин, Перник, Силистра, Пловдив, Ямбол, Варна, Сливен, Кърджали, Стара Загора и Шумен. На национално ниво оценката на големия проект на ВиК Бургас приключи и на 16 юни 2020 г. бе подписан договор за изпълнение между МОСВ и ВиК ЕАД, Бургас.
С реализацията на тези инвестиции ще бъде подобрена предлаганата услуга и ще се намалят загубите на този безценен ресурс - водата.
Големи възможности се откриват и пред новоконсолидираните области Габрово, Плевен, Велико Търново, Софийска област, Хасково и Търговище, в които
услугата се
предлага от
един ВиК
оператор
За тях с финансиране по Оперативна програма “Околна среда 2014-2020 г.” МРРБ ще възложи изготвянето на регионални прединвестиционни проучвания , на базата на които ще бъдат реализирани инвестиции за модернизация на мрежата в съответствие с директивите на Европейския съюз в областта на питейната и отпадните води и ще се гарантира устойчивост на предоставяните услуги.
По отношение на водоснабдяването ще бъдат обхванати всички населени места с над 50 жители, а по отношение на отвеждането и пречистването на отпадни води - всички агломерации над 2 000 жители. В резултат ще бъдат приоритизирани необходимите инвестиции за развитие на ВиК инфраструктурата за постигане на съответствие с посочените директиви, както и ще се определят обектите - пречиствателни станции за питейна вода, довеждащи водопроводи, водопроводни и канализационни мрежи и съоръжения, пречиствателни станции за отпадни води и др., които ще се изградят с финансиране от фондовете на Европейския съюз.
В условията на климатични промени усилията трябва да бъдат насочени към
изграждане
на нови
водоизточници
За тази цел трябва да се използват както средства от бюджета, така и от европейските фондове и международните финансови институции.
Вече са налице и първите успешни инвестиции в тази област - бе изграден и пуснат в експлоатация яз. “Пловдивци”, първият язовир за питейни нужди, построен в България през последните 30 години. Много правителства обещаваха да решат проблемите с водоснабдяването на Мадан, Рудозем и околните села, но ГЕРБ успя да осигури финансиране чрез заем от Световната банка и проектът бе доведен до успешен край.
Язовир “Пловдивци” и пречиствателната станция към него могат да осигурят чиста и качествена питейна вода за близо 40 000 жители през цялата година. До построяването му районът се снабдяваше от 67 водоизточника, чийто дебит намаляваше през летните месеци, а по време на поройни валежи се влошаваше качеството на водата. Сега с подобряване на водоснабдяването ще се създадат нови възможности за социално-икономическото развитие на Мадан и Рудозем, включително като туристическа дестинация.
Със заем от Световната банка бе рехабилитирана и стената на яз. “Студена”, което ще гарантира безпроблемната ѝ експлоатация през следващите 50 години.
ВиК холдинг ще работи за заздравяване на отрасъла
През изминалата 2020 г. правителството направи решаваща стъпка за стабилизиране на ВиК отрасъла. С решение на Министерския съвет бе създаден “Български ВиК холдинг”, чиято основна задача е да помогне за оздравяване на ВиК дружествата и подобряване на предоставяните от тях услуги.
Новата структура, която е с капитал от 1 млрд. лв., ще финансира проекти на ВиК оператори, като в момента се разработва методика за техния подбор и приоритизиране. “Смятаме, че ВиК операторите най-добре знаят какви са нуждите на съответната територия, затова инвестициите е най-правилно да минават през тях”, посочи изпълнителният директор на компанията Илиян Илиев.
Една от идеите е холдингът да подпомогне ВиК дружествата за реализация на енергоспестяващи мерки. Във ВиК Враца например благодарение на подобни мерки консумацията на ток в пречиствателните станции е намалена наполовина. Ще се подпомагат и проекти за оползотворяване на утайките от ПСОВ.
Холдингът ще инвестира в реализацията на големи инфраструктурни проекти, които ще осигурят вода за региони с ограничени ресурси. Той ще има и контролни функции.
253 млн. лв. са вложени от държавата във ВиК проекти, 543 млн. лв. са инвестициите на ВиК дружествата
Държавата отделя значителни средства за поддържане, обновяване и развитие на ВиК мрежата в страната в изпълнение на Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за периода 2014-2023 г. Данните показват, че в периода от 2014-2020 г. чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството в отрасъла са вложени 253 млн. лв., от които 155 млн. лв. от държавния бюджет и 98 млн. лв. от държавни инвестиционни заеми.
Нарастват и инвестициите на ВиК операторите, които в периода 2014-2019 г. са реализирали проекти за 543 млн. лв.
Реалните нужди обаче са много по-големи. В МРРБ постоянно постъпват проектни предложения от местните власти за отделни ВиК обекти. Към момента подадените от общините искания за финансиране на проекти, свързани с водоснабдителна инфраструктура, са на стойност над 938 млн. лв. без ДДС.
Трудно е да се отговори на всички очаквания в най-кратко време, затова се очаква ВиК холдингът да приоритизира проектите, като намери форма за тяхното финансиране и качествено изпълнение. Самите ВиК дружества ще бъдат активно ангажирани в процеса на подбор и изпълнение на инфраструктурните обекти.
Проектни предложения за финансиране от държавата подават и общините, които не желаят да се консолидират и наскоро протестираха срещу новия Закон за ВиК, който въвежда принципа една област, един ВиК оператор. Недоволни от текстовете са Берковица, Брацигово, Сапарева баня, Паничище, Петрич, Троян, Сандански, Струмяни и Кресна, които имат собствени ВиК дружества и в момента продават водата на по-ниска цена.
Справка в МРРБ обаче показва, че в периода 2014-2020 г. те са поискали от бюджета финансиране на проекти за водопроводи и канализация на обща стойност около 60 млн. лв., което означава, че заради ниските цени на услугата не могат да заделят средства за инвестиции в подобряване на ВиК мрежата в населените места.
Идея: Чрез такса водоползване да се финансират ВиК проекти
224 проекта за изграждане на канал и водопроводи са реализирани със средства от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) в периода 2014-2020 г. Общата стойност на направените инвестиции е над 259 млн. лв.
Част от тези проекти осигуряват достъп на хората до питейна вода, както и безопасно отвеждане на отпадъчните води в десетки малки населени места. От възможностите за финансиране се възползват и по-големите агломерации.
Със средства от предприятието беше реконструирана и доизградена част от вътрешна ВиК мрежа на гр. Оряхово, като реализацията на проекта помогна за ограничаване на свлачищните процеси в града. Ремонтирани са участъци от ВиК мрежата на София, Стара Загора, канализационна мрежа на гр. Горна Оряховица, Дупница, Ветрен, курортен комплекс Боровец , гр. Батановци, с. Лозенец.
В момента “Българският ВиК холдинг” е в преговори с МОСВ за погасяване на задълженията на ВиК операторите за такса водоползване, която е в размер на около 100 млн. лв. Идеята е тези средства, които постъпват в ПУДООС, да се използват приоритетно за изграждане и рехабилитация на ВиК инфраструктура.
1208 км ВиК мрежа се обновяват по селската програма
Десетки български общини разчитат и на Програмата за развитие на селските райони за обновяване на остарялата си водопроводна и канализационна мрежа.
В момента с финансовата подкрепа на програмата се изграждат и модернизират 1208 км от ВиК инфраструктурата в общините, които влизат в обхвата на селските райони в страната. Инвестициите се реализират по подмярка 7.2 на ПРСР 2014 – 2020, по която са договорени 53 проекта, като стойността на безвъзмездното финансиране е над 253 млн. лв.
Сред общините, които изпълняват ВиК проекти, са Айтос, Сунгурларе, Созопол, Стражица, Павликени, Мездра, Генерал Тошево, Хисаря, Брезник, Велики Преслав, Тервел, Кирково и други. Най-много са обектите на територията на област Шумен, където се рехабилитират 95 км ВиК инфраструктура по 7 договора. Пет проекта се изпълняват на територията на област Враца и по тях ще бъде обновена близо 122 км ВиК мрежа. 115,5 км се модернизират в област Бургас, 84,7 км в област Хасково.
До момента са приключени и платени три договора за безвъзмездно финансиране - на община Борово, област Русе, по който са обновени 15 км водопроводи и канализация. Успешно бе финализиран проектът на община Ихтиман за рехабилитация на 23 км ВиК и проектът на община Свиленград, където бяха модернизирани 26 км.
