Очаквам за 2020 г. да не променим позицията си на една от най-ниско задлъжнелите държави и вероятно с най-нисък дефицит в ЕС, казва вицепремиерът.
- Г-н Дончев, освен физическите ограничения колко ще струва удължаването на противоепидемичните мерки до 31 януари 2021 г.?
- По груби оценки около 250 млн. лв. на месец е подкрепата за всички бизнеси, които са ограничени със заповед на здравния министър.
- Очертават се изолирани Коледа и Нова година.
- Такава е ситуацията в по-голямата част от света. На Коледа се виждаме с най-близките, а и е времето, когато трябва да си направим равносметка каква година е минала. Тази Коледа е специална, защото годината, която отминава, е много различна от всички останали. Убеден съм, че и годината, която следва, ще е различна. Научната общност няма консенсус кога ще се приключи с коронавируса. Има няколко школи, най-оптимистичната твърди, че догодина цивилизацията ни ще е успяла да се пребори с COVID-19 и дори той да се върне през есента, ударът ще е слаб. По-суровата смята, че борбата ще продължи през 2022 и 2023 г. Има и по-апокалиптични виждания, че като сезонния грип ще ни посещава години напред. Иска ми се да вярвам, че във втората половина на 2021 г. най-тежките поражения ще са зад гърба ни и обществата и икономиките ни ще имат шанс да се изправят на краката си.
- Не е толкова далечна надеждата ви.
- Не е. При добра мобилизация Европа, в това число и България, през второто полугодие може да сме се върнали на пътя на растежа.
- А как ще приключи 2020 г. за България? Как се отрази този удар на икономиката?
- Още не е свършила годината. Нито статистиката, нито Министерството на финансите са приключили със сметките. Знам, че искате от мен число, но няма да го кажа. Като резултат от затварянето приходите в бюджета са по-малко и се харчат повече пари. Ако не беше това затваряне през декември, България щеше да е с най-нисък спад на БВП, то може и сега да е така. Очаквам за 2020 г. да не променим позицията си на една от най-ниско задлъжнелите държави и вероятно с най-нисък дефицит в ЕС.
- Като казвате, че държавата харчи повече пари, обмисляте ли нови мерки за подпомагане?
- До края на януари мерките ще важат за всички затворени бизнеси, включително и допълнителните, които бяха разработени от социалното министерство - помощта за заетите, плюс тези на Министерството на икономиката. Припомням мярката 3/10 от май, която беше революционна. Тя и тази, която покрива част от оборотите на затворените бизнеси, се финансира от Европейския фонд за регионално развитие. Схемата за безвъзмездно финансиране с европейски пари по дефиниция е бавна. За първи път експериментирахме със схеми, при които парите достигат до всички, които отговарят на условията. Това е най-бързата схема, която е правена по ОП “Иновации и конкурентоспособност”, но не беше достатъчно бърза. Първите плащания по 3/10 бяха през юли, последните - септември. И се стигна до екзотичната идея НАП да стане и разплащателна агенция. НАП обичайно има обратната функция - да събира пари, въпреки че тя възстановява ДДС и не е необичайно да прави обратен трансфер по сметките. По мярката за покриване на до 20% от оборота на спрените бизнеси, която е с бюджет 156 млн. лв., решихме приходната агенция да се включи, но като разплащателна. Голямото предимство е, че НАП разполага с огромна информация за фирмите и отпада необходимостта да бъдат правени куп служебни проверки. Тази схема, която стартира в понеделник, ще е най-бързата в историята на европейските пари.
- Тя е българска схема, нали?
- Българска е. Готови сме да споделим опит с когото и да било, както го правим от началото на кризата. Бяхме от първите държави, които най-смело и бързо препрограмираха 1 млрд. лв. от оперативните програми в мерки за справяне с пандемията. Колегите от ЕК не един път са изразявали задоволство от решителността и грамотността, с която действаме.
- А други нови мерки ще има ли?
- Ще бъдат разработвани в зависимост от ситуацията. От началото на кризата мерките са над 40. Все още има лица с нужда от подкрепа. По отношение на най-нуждаещи може би най-значимо е предоставянето на храна, което тече от пролетта. Може би ще трябват мерки за някои от категориите на самонаетите лица. Дали са достатъчни? Няма как държавната подкрепа да замести истинския доход. Това е помощ.
- При обсъждането на плана за възстановяване и устойчивост ме впечатли, че сте отбелязали като цел българските граждани да постигнат 75% от средноевропейската покупателна способност. Как ще стане?
- Това число се отнася за БВП на глава от населението. Когато България влиза в ЕС преди 13 г., отношението български БВП към средноевропейски е 37%, сега е 52%. Направили сме ръст от 15%. Но магическото число е 75%, то показва много по-висока степен на сближаване с икономиката на най-богатите държави. Въпросът е тези почти 20% за колко време ще ги направи България.
- За колко?
- Зависи от нас. Може да се случи за 6 г. И всичко зависи как България излиза от кризата, защото след нея светът няма да бъде същият. Може само да гадаем, но хората се научиха да работят дистанционно, самолетните пътувания за бизнес преговори ще са много по-рядко. Голямата тема е, че ще се променят веригите на доставки. Няма консенсус, но преобладаващото виждане е за скъсяване на веригите.
- Някой премести ли си производството от далечна страна при нас?
- Има релокация на инвестиции от Китай в последните години. Преди година и половина открих фабрика в Пловдив, чието производство преди това беше в Китай. Ако приемем, че това е ако не глобална, то европейска тенденция, ключът е как България ще се възползва от това. Какво трябва да направи държавата? Да помогне.
- По какъв начин? С индустриалните паркове?
- Не само. Стигаме до плана за възстановяване. Трябва да помогнем на българския бизнес да стане по-зелен, в скоро време това ще означава да е по-конкурентоспособен. Статистиката е безпощадна, за единица произведен БВП българският производител разходва над 3 пъти повече енергия, отколкото средноевропейското ниво. Категорично трябва да помогнем на бизнеса да стане по-дигитален. Едва 5% от предприятията са дигитализирани, не говорим да имат електронна поща, а система за управление на персонала, за складовите наличности, за управление на доставките. Споменахте индустриалните зони, те са инструмент за привличане на нови инвестиции и да се случват по-бързо. Но това, по което работим, е бърза и фокусирана подкрепа на българския бизнес, за да бъде по-адекватен при икономическата трансформация, която ще се случва през следващите години и да се качи на по-високо ниво във веригите на доставки.
- И то в условия на криза?
- Кризата е и възможност. Планът, освен с всички мерки за подкрепа - за енергийна ефективност, за инфраструктура, тъй като тя не е без значение за бизнеса, е обогатен. Работим за създаването на фонд за икономическа трансформация или за модернизация на индустрията, още не сме му решили името, с бързи мерки за подкрепа на бизнеса. Говорихме за цикъла от над година за усвояване на европейско финансиране, мисля, че сме готови с технология, с която този процес може да бъде сведен до няколко месеца.
Това ще стане с премахване на процедурата по оценка. Иска се заявление от всеки, който отговаря на определени изисквания, а интензитетът на помощта няма да е 70 или 80%, а примерно 48 или 30 на сто, ще намалим безвъзмездната помощ.
- Не е ли малка?
- Как малка? Алтернативата е да си купиш сам машината или да не я купиш. Това е тест доколко е зряло инвестиционното намерение. Каква е магията - ако интензитетът на помощта е по-нисък, фирмата не прави процедури, отива и си купува която си избере машина. Това означава, че от обявяването на схемата до доставката на машината минават само няколко месеца. И това е шанс, защото пренареждането на веригите за доставки ще е във втората половина на 2021 и през 2022 г. Ако следваме нормалните темпове на инвестиционен процес, тези пари ще са в предприятията в края на 2022 г. и ще се харчат в 2023 г. А нашата цел е да са налични догодина.
- Колко пари от определените в плана за възстановяване ще са в този фонд?
- Поне 300 млн. лв. Първоначално в плана такъв фонд нямаше.
- Какво друго се промени след общественото обсъждане?
- Сега сме на вариант №9. След интензивно обсъждане имаме над 80 предложения и становища. От 2 месеца сме в тежки преговори с ЕК. Акцентът ще бъде скорост.
- За колко пари става дума?
- Парите са 12,15 млрд. лв., 9 млрд. е достъпът до кредити, като няма решение на национално ниво дали ще се ползва кредитният ресурс. Различното от първоначалната версия е фондът за модернизация или за икономическа трансформация. Категорично трябва да сме амбициозни в една сфера - ученето през целия живот. Имаме мисията да убедим хората, че зелените технологии не са лукс.
- Как ще бъде компенсирана България, за да трансформира въглищната енергетика?
- За зелената трансформация България има достъп до 2,3 млрд. лв. от Фонда за справедлив преход. Първоначалното предложение на комисията е средствата да се ползват за три области - Стара Загора, Перник и Кюстендил. Водим преговори с ЕК броят на областите да бъде увеличен, защото и там има производства, които излъчват емисии. Европейски експерти вече работят регионалните планове, които определят за какво ще се харчат парите. Те трябва да са готови до септември 2021 г. Надеждата ми е да има смели мероприятия, които биха помогнали да бъде извършена тази трансформация. И за да не се получи неразбиране - тецовете ще работят, докато могат.
- Уточнихте ли какви ще са мерките за изборите, така че да няма опасност за хората пред урните?
- В четвъртък имахме среща с експертния екип от лекари, министъра на здравеопазването Костадин Ангелов, с доц. Ангел Кунчев и с ЦИК.Здравните експерти са готови с детайлни предписания, свързани с алгоритъма за провеждане на изборния процес в пандемични условия. Ще има отстояние, маски, изчакване на реда извън избирателната секция, по-голямо разстояние между избирателната комисия и гражданина - използване на по-дълга маса. Дезинфекция преди пипането на екрана на машината за гласуване.
Голямата тема е как ще гласуват карантинираните. Към момента отговор няма, обсъждат се всички варианти. Външното министерство чрез нашите мисии в чужбина проучва опита на всички държави, които в пандемията имаха избори. Тук имаме огромен сблъсък на приоритети - не можем да си позволим в изборния процес да създадем условия за масово разпространение на заразата. От друга страна – няма как да бъдат лишени български граждани от права. Мислим за подвижна избирателна секция с ваксинирани лица,с изкарали COVID-19, но те пак могат да разпространяват заразата само с това, че обикалят. Търсим най-добрата технология. Тук променливият въпрос е колко ще бъдат карантинираните през март следващата година. Едно е да са 3000, друго е да са 15 000. Просто решение няма, за щастие, до изборите има три месеца, има време да вземем най-доброто решение с уговорката, че според мен последващи промени в изборното законодателство не трябва да се правят. За мен 2-3 месеца преди изборите е лош сигнал да пипаме Изборния кодекс. Трябва да се опитаме да се справим в рамките на съществуващите текстове. По-скоро ме притеснява какво ще е нивото на мотивация за участие в секционните комисии.
- Не смятате ли, че ще се намерят достатъчно мотивирани хора от привържениците на партиите?
- Доста беше увеличено възнаграждението на последните избори, вероятно би повлияло на мотивацията. Иначе аз съм предложил на проф. Ангелов участниците в секционните избирателни комисии също да бъдат включени в групите при желание от тяхна страна за приоритетно ваксиниране, защото са хора на първа линия.
- А ще им се увеличава ли заплащането?
- Не е коментирано до момента. В тези избори предвид,че се ползват машини, предвид факта, че има дезинфектанти, маски, а струват пари, ще бъдат по-скъпи от другите. В момента коментираме допълнителни мероприятия, които гарантират безопасна среда. Казвам ви неща от кухнята, които не са облечени в акт.
