При стриктно спазване на мерките семейство Ченкови от пловдивското село Белозем пристъпи към един от най-чаканите ритуали - клането на прасето. 150-килограмовият шопар беше умъртвен по най-хуманен начин, но за разлика от предишни години, когато колячите бяха цял отбор, сега са едва трима.
"Ситуацията е такава, че не може да се струпват много хора", коментират стопаните. Затова пърленето и почистването на прасето се извършва в доста камерен състав. Единият от помагачите действа с горелката, другият полива с топла вода, а третият стърже с ножа.
Следващата операция е разфасоване и прибиране на месото. Тази процедура е съпроводена с "хвърляне на мръвки" към скарата, за да замезват майсторите, докато работят. После се прибират вкъщи на туршийка и ракийка, но на дистанция от 1,50 м един от друг.
Тогава настъпва времето на жените, които чевръсто трябва да сготвят осмянката. И тук те са три на брой - стопанката и две нейни стринки, които режат месо, бъркат и готвят.
Първо изпържват до зачервяване нарязаните на късове мръвки, след това се прибавя към тях киселото зеле и в продължение на поне час и половина-два непрекъснато се бърка на огъня до пълно омекване на съставките. Слага се червен пипер и пожелание чесън. С това обаче работата им не свършва. В Белозем правят и прочутият ориз с черен дроб. Запържва се праз, дробът се нарязва на парченца и се попарва във вряла вода, за да му падне кръвта. После се сипва в мазнината с праза, омесва се с ориза, слагат се подправки, долива се топла вода и се пъха във фурната. За финал в Белозем приготвят и обилно мезе, което върви с вино.
Който си има прасе, да му е сладко!
