Осми месец пловдивчанинът Динко Илиев е доброволец в Инфекциозна клиника на УМБАЛ "Св. Георги". 42-годишният мъж е отрасъл в дом, където бил изоставен още от раждането си. Неговите 4 братя и сестри също са отглеждани в социални институции.
„Още от март съм доброволец в Инфекциозна клиника.До края на годината ще съм на работа всеки ден“, разказва той пред "Марица".
Илиев обяснява, че не е могъл да си намери работа като санитар, каквато била мечтата му, затова станал доброволец в COVID-отделението. Не се страхувал от заразата и не слагал предпазен костюм, а само маска.
Той едвам преживява само с инвалидната си пенсия от 130 лева. По думите му една година ял само хляб и сланина. Сега понякога се хранел в болницата, но в повечето случаи карал само на кафе и цигари, тъй като нямало време.
В клиниката го хвалят, че винаги бил на линия.
Динко е роден в Асеновград. Отгледан е в тамошния дом за деца и юноши. После до навършване на пълнолетие бил в Родопския пансион. Излязъл оттам само с един куфар.
Илиев твърди, че не е търсил за помощ братята и сестрите си. Само веднъж посетил майка си в Цалапица, която му дала 50 лева и му обещала да му изплете пуловер, но така си и останало на думи. Двамата повече не са се виждали.
Освен да стане санитар, Динко има и друга мечта - за собствена стая.
