Науката едва ли някога ще се радва на популярността на религията и на футбола в масовото обществено съзнание. Но през отиващата си година, белязана от опита да осъзнаем какво и как се случва с човечеството в пандемията от новия коронавирус, все повече хора по света се почувстваха изкушени от науката, предаде БТА.
От учените и техния труд и усилия търсим отговори. Днес най-често разговорите съдържат думи, които доскоро бяха част основно от речника на посветените в медицината и свързаните с нея научни области.
Когато термини като социална дистанция, аерозоли, безсимптомно, клъстерно и дифузно разпространение станаха част от речника, все повече хора вече се заслушваха и дори сами започнаха да търсят информация за тестове, разработване на ваксини, изпитания на лекарства.
Доверието в науката и учените след март тази година е доста по-високо, отколкото преди разпространението на пандемията, установи проучване за състоянието на науката на ЗМ.
В изследване, проведено сред 1000 души в 14 страни преди пандемията и след това отново в 11 страни по време на пандемията, изследователите от 3М установяват, че доверието в науката е достигнало най-високите си нива за период от три години.
През 2018 г. компанията, която изследва на годишна база доверието в науката, получава отговори от 29 на сто от анкетираните, че са скептични към науката и постиженията й. През следващите години недоверието в науката расте. През 2019 г. 32 на сто от запитаните казват, че са скептични, а в началото на 2020 г., преди нашествието на пандемията от новия коронавирус, делът на скептиците достига 35 на сто. В следващите месеци обаче ситуацията чувствително се променя и във втората половина на годината недоверието пада до 28 на сто.
Проучването установява ръст в разбирането колко важна е науката за живота на хората. 69 на сто от анкетираните с положително отношение към науката казват, че тя играе фундаментална роля за обществото. Това е покачване с 11 пункта в сравнение с този показател преди пандемията. 54 на сто смятат, че науката е важна за всекидневния живот, което също е с 10 пункта по-висока стойност от времето преди пандемията.
Остават обаче и предизвикателства пред учените и комуникаторите на науката, защото според данните от анкетата 63 на сто от хората рядко се замислят за въздействието на науката върху всекидневния живот, а малко над една трета от хората все още вярват, че животът им не би бил различен, ако няма наука и никой не се занимава с нея.
Огромен дял от хората с положително отношение към науката - цели 92 процента, смятат, че човечеството трябва да следва съветите на учените, за да се спре разпространението на пандемията, а 82 на сто са на мнение, че ще има отрицателни последици, ако се подценява ролята на науката.
На въпрос какви трябва да са приоритетите в научните изследвания, 80 на сто отвръщат, че задача номер едно е откриване на лечение за вирусните заболявания. Преди пандемията мнозинството от хората са посочвали климатичните промени и здравеопазването за приоритет.
62 на сто от хората смятат, че приоритет трябва да бъде намирането на лечение на заболявания като рак, сърдечно-съдови заболявания и други. 55 на сто посочват социалната справедливост и гарантиране на равен достъп до обучение в математика и природни науки. 51 на сто изтъкват ограничаване на ефекта от климатичните промени като основна грижа, а 46 на сто посочват като желан приоритет откриване на мерки за ограничаване на безработицата.
Пандемията и промяната в отношението на хората към науката е перфектният момент , в който да положим усилия хората да научат какво означава науката за живота ни, смята директорът на Британския съвет в България Любов Костова. Институцията е лидер в популяризирането на науката у нас през последните години, инициатор и организатор е на станалите вече традиционни Фестивали на науката, на конкурса "Лаборатория за слава" , чиято цел е да мотивира и помага на младите учени и инженери активно да ангажират обществото със своята дейност, тоест да бъдат успешни комуникатори на наука, на Европейската нощ на учените.
Костова изтъква, че пандемията е изострила чувствителността към науката и извежда на преден план колко е важна ролята на изследователите в търсенето на решения. "Ако учените, образованието и кръгът от хора, които търсят установяване на критично мислене в обществото, не използваме този момент за повишаване на информираността и образователните тенденции, мисля, че ще сме изпуснали шанс, който се явява веднъж в живота", заяви тя пред БТА.
Повишеният интерес означава, че днес на хората не им е нужно да чуват, че учените вършат важна работа, защото те го виждат, обяснява Костова. Според нея целта трябва да е подаване на повече информация за начина, по който работи науката и в създаването на широка общност от хора с критично мислене. Дава примери с това, че за обществото ще е полезно и важно да знае какво точно се случва "зад сцената" в научните лаборатории, така че да е възможно да се постигат важни за хората резултати, какво образование е необходимо, какво означава научен метод, как се правят публикации, какви са системите за контрол на риска, за следене на качество в науката. Всичко това ще помогне на хората да се ориентират не само за научната работа по овладяване на пандемията, но и за всяка друга научна област.
Костова обръща внимание на факта, че псевдонаучните изказвания, които също очевидно бележат ръст през годината на фона на пандемията, също биха могли да са признак на интерес. В този смисъл категорично може да се твърди, че интересът е нараснал, казва тя. Друг е въпросът за качеството на разбирането.
Директорът на Британския съвет в България дава пример за много висок интерес към пролетния фестивал на науката тази година, чийто старт бе в първите дни от разхлабването на ограничителните мерки заради първата вълна на пандемията. Доц Любомира Николаева -Гломб, завеждащ отдел "Вирусология" на Националния център по инфекциозни и паразитни болести говори за вируса след 100 дни от появата му, а проф.Николай Витанов говори за математиката зад епидемията. И към двамата лектори по темата има много висок интерес, с голяма посещаемост на лекциите. Тенденцията продължава и при поредицата от три срещи с британски специалисти от Института по хигиена и инфекциозни болести в Лондон, в които основна тема отново е Ковид-19 и се затвърждава във фестивала на науката през есента и Европейската нощ на учените преди броени дни.
Колкото повече хора имат досег с наука, толкова по-висок е шансът до тях да достигнат верните послания, смята Костова. Според нея наличието на конспиративни теории и на много съмнения в ефективността , безопасността на ваксините и големият брой циркулиращи неверни твърдения очертават два проблема . Единият е липсата на знание за фактите от една страна и от друга - липса на знание как работи науката - какво означава клинично изпитание например, как е възможно една ваксина да се разработи за по-кратко време, защото е необходима по-голяма воля за това, повече средства, повече насочено желание за справяне и защо други ваксини с години се разработват. Нужно е демистифициране на научния процес, казва тя.
Другият проблем според нея е липса на доверие. Много често отношението към учените е отражение на вярата в институциите. Науката се разглежда като институция, а не като процес, обяснява тя. "Най-често причината за разпространяване на псевдонаука е резистентност , липса на доверие в авторитети. Ваксините са представители на авторитети, затова не им се вярва. Всичко това може да се преодолее с опознаване на научния метод и разбиране как работи науката. Защото ако знаеш как действа той, как на всеки етап има непреодолими стъпки за доказване на безопасност, на ефективност, какво означава индекс на ефективност, контрол, как работи целият процес на разработване, изпитание и въвеждане на ваксини, много лесно ще се преодолее недоверието."
Костова обръща внимание и на друг проблем в отношението към науката в България. Според нея през последните години, в резултат от усилието за създаване на капацитет за комуникация на науката, започва да се насища една ниша. "Има прослойка от млади хора, които вече разбират, те са осъзнати, те търсят информация, те са високо критични и това е чудесно. Дали са критична маса от хора обаче - аз не съм убедена. Защото в момента това са представители на кръга млади бизнесмени, много често - все още без деца, тоест далеч във времето от създаване на приемственост в знанието, невлизащи в дебат с по-възрастни. В бъдеще те ще бъдат инфлуенсъри, но засега по-скоро все още ограмотяват себе си , а не встъпват в по-активна позиция. За жалост, това не е критична маса. Защото хората извън София и големите градове, в малките населени места, с различни степени на достъп до образователни и научни услуги, конституират точно толкова общественото мнение, колкото и юпитата от центъра на София. А от тях зависи успехът или неуспехът на една стратегия за справяне с пандемията", казва тя.
Костова има и интересна гледна точка към конспиративните теории и начините за противодействие. Според нея е грешка, че не се използва науката, за да се обори псевдонауката. И дава пример с така разпространената версия за опит за масово чипиране на населението. Противодействието на това е да се говори сериозно и с факти за това как се вкарват чипове в хора, докъде е стигнала биониката, науката за създаване на роботизирани хора.
Според изпълнителния директор на София Тех парк Тодор Младенов пандемията от Ковид-19 е поставила началото на трайна тенденция в обществените нагласи и интереси по отношение на науката, научните изследвания и професията на учените. В първия научно-технологичен парк в България има наблюдения, че все повече обществото има нужда и търси да чуе мнението на учените, като този интерес вече не е само в здравната тематика, а по отношение на всичко, което засяга ежедневието на хората. "Виждаме, че авторитетът на учените се повишава и тяхното влияние върху формирането на мнение или позиция се увеличава. Те стават все по-важни лидери на мнение и на позиции", каза Младенов пред БТА.
В 11 лаборатории в София Тех Парк работят научно-изследователски екипи с водещи учени от различни области, както и преподаватели от университети и образователни институции. "Пандемията показа и на учени, и на бизнес, че науката е в основата на развитието на различни проекти, идеи и процеси, които водят до повишаване на конкурентоспособността и успешна комерсиализация на продукти или услуги", категоричен е Младенов.
Той цитира данни, според които интересът на бизнеса към науката се увеличава и предприемачите търсят все по-често партньорство с академичната общност за своята работа. "Има и много положителни примери в тази посока, които се случиха с участието на изследователи от София Тех Парк през последните месеци. Още по време на кризата през пролетта българска компания съвместно с учените от нашата лаборатория по 3D креативност и бързо прототипиране и Техническият университет - София създадоха за изключително кратко време, около две седмици, прототип и модули за производство на предпазни очила за медиците на първа линия, които влязоха в масово производство и достигнаха до болници и лаборатории. Лабораторията по Изкуствен интелект и CAD системи работят с частна компания по проект за създаване на роботизирана система за дезинфекция на помещения чрез ултравиолетови лъчи. Наши изследователи създадоха различни други продукти от първа необходимост като дезинфектанти и други предпазни средства срещу коронавируси", посочва изпълнителният директор на парка.
Той изтъква, че паркът предоставя научни услуги на над 30 компании в различни области на познанието и че интересът към партньорство между лабораториите и предприемачеството се увеличава чувствително през 2020 г. Това е и една от целите на София Тех Парк - да създаде нужната връзка между бизнеса и науката, още повече, че те са на една територия и в непосредствена близост, казва Младенов. "Съвсем скоро съвместно с ЦЕРН ще открием и нова инкубационна програма, която ще позволи на стартиращите компании да се възползват от научни проучвания и открития, които са създадени в световната лаборатория".
Младенов отчита и повишаване на интереса на младите българи към изследователска дейност и професионална реализация. Това се вижда ясно в екипите на лабораториите на София Тех Парк, където има има много млади учени, докторанти и специалисти, добавя той.
Според д-р Кейт Биберхоф, преподавател по химия в университета в Остин, щата Тексас и научен комуникатор, основната задача за преодоляване на отрицателното отношение към науката е да се намерят начини да се вдъхновят следващите поколения да се занимават с математика, инженерни и природни науки STEM.
Учени от различни колежи на университета на Сан Диего неотдавна споделиха, че личният им опит показва повишен интерес към науката след разпространението на пандемията от новия коронавирус.
"Определено виждам промяна в здравната грамотност сред членовете на семейството, приятелите и съседите си", казва епидемиологът и преподавател по обществено здраве в университета д-р Стефани Броудин пред изданието на университета. "Интересуват се от мутациите на вируса и аерозоли. Знанието е сила, така предпазваме себе си и семействата си. Не сме наблюдавали нещо подобно при надигането на вълната на СПИН. Степента на повишен интерес е впечатляваща", казва тя.
Според Броудин хората споделят в безпрецедентни обеми и темпове научна информация не само в областта на медицината, но и за икономическите и социални заплахи. "Новите ни поколения студенти и дипломанти осъзнават, че са част от усилието да опазим общността от заплахата и е много удовлетворяващо да съм свидетел на това", казва епидемиоложката.
Проф. Сам Касенге, който преподава инженерни науки и е специалист в областта на мозъчно-компютърния интерфейс, смята, че промяната в отношението на обществото към научните изследвания е било очаквано и дори се учудва, че проучванията не са измерили по-сериозен спад в скептицизма и ръст в доверието. "Винаги е имало вируси, в миналото е имало пандемии, ще ги има и в бъдеще. Но тази спря всичко и всички. Засяга образованието на децата ни, работата ни, затова всички започнаха да й обръщат внимание", казва той.
"Съпротивата се проявява, когато хората видят въздействието на науката върху политиката", казва той. "Не става дума за това, че хората не вярват на науката, по-скоро не им се иска да я приемат".
"В случая с Ковид-19 академичният свят свърши невероятна работа с опитите да представи възможно най-много информация, нужна за вземането на политически решения", каза неотдавна пред сп."Сайънтист" Крис Тайлър, директор по изследванията и политиката във факултета по наука, технологии, инженерни науки и публична политика в лондонския Юнивърсити Колидж.
Използването на данни, които все още не са потвърдени и неразбирането на научния процес доведе до прибързани политически изказвания и политически действия. Държавни и правителствени лидери като например президентът на САЩ Доналд Тръмп и колегата му от Бразилия Жаир Болсонаро смело и необосновано лансираха публично предимствата от лечение на Ковид-19 с хидроксихлорохин например. Да не говорим за далеч по-смущаващите съвети на лидери към гражданите, някои от които им вярват почти безрезервно. "За мен най-шокиращо бе предложението на президента на САЩ Доналд Тръмп приемането и инжектирането на дезинфектанти като начин за лечение на Ковид - това бе поразителен, умопомрачителен момент", казва Тайлър.
Успоредно с подобни нелепици политици подхранваха недоверието към научните експерти, какъвто бе случаят отново в САЩ с главния специалист по инфекциозни заболявания д-р Антъни Фаучи.
Тайлър обаче дава и примери за също така впечатляващи, но положителни примери на взаимодействие и отношения между научната общност и политиците. Тайлър дава пример с Германия, където правителството се довери и търси съвети на учените в широк спектър от сфери и дисциплини - епидемиология, вирусология, икономика, обществено здраве, хуманитарни науки.
В статия в изданието "Бюлетин на атомните учени на Чикагския университет" Уолтър Шайрър пък твърди, че в сравнение с други здравни кризи от близкото минало, сега има чувствителна промяна в научната комуникация и представянето на научните постижения на обществото. Причината за това е именно във факта, че експертите вече не контролират разговора чрез достоверни източници, а социалните медии позволяват на всеки да занимава многомилионна аудитория с разсъжденията си върху науката. Според него много по-голяма част от световната аудитория се запознава с псевдонаучни теории, а достъпът до научни публикации без познания за тях не подпомага разбирането им.
Робин Маранц Хениг от сп "Нешънъл джиографик" обаче е оптимист. Според него не е изключено, по някакъв странен начин масовото разбиране за научния метод, за който говори и Костова, да се повиши само благодарение на възможността да гледаме "как учените се опитват да построят самолет, докато летят на него" - както някои описват изследванията на новия коронавирус. Може би пандемията ще убеди скептиците колко жизнено важни са научните открития за благоденствието на човечеството.
