„Нашата позиция е ясна – ние искаме от правителството в Северна Македония да спазва договорите, които подписва“.
Това заяви вицепремиерът, министър на отбраната и председател на ВМРО Красимир Каракачанов по време на конференция "Западни Балкани". Важният международен форум бе организиран онлайн от фондацията за европейска реформа New Direction, вицепрезидент на която е членът на Партията на Европейските консерватори и реформисти и заместник председател на ВМРО Ангел Джамбазки, и Международния републикански институт (IRI).
„На 1 август 2017 г. България подписа договор за приятелство и добросъседство. На база на този договор беше формулирано какво да се направи по спорните въпроси. Известно е, че няма как да бъдеш реален кандидат член на Европейския съюз, ако имаш нерешени проблеми със своите съседи. Македония подписа два договора – с България през 2017 г. и с Гърция през 2018 г. И докато договорът с Гърция беше изпълнен в рамките на 1 месец, то по договора с България не е изпълнено абсолютно нищо. Въпреки това през 2018 г. България се съгласи и Македония стана член на НАТО. Минаха още две години и ние виждаме, че правителството в Скопие възприема българската позиция не като благородство, а като слабост. Може би част от политическия елит в Скопие смята, че може да подписва договори без да ги спазва. Аз ще им кажа, че договорите между субектите на международното право се подписват, за да се спазват“, каза Каракачанов.
Той заяви, че вратата за започване на преговорите не е затворена.
„Винаги сме подчертавали, че разширяването на Европейските структури и НАТО на територията на Западните Балкани е важен елемент от европейската сигурност. Но това не може да бъде за сметка на българския национален интерес. И ако някой си въобразява, че може да пренебрегне интереса на една държава-членка в името на интересите и най-вече на ината на една държава кандидат-член, не е прочел добре самия европейски договор и се е объркал доста сериозно“, заяви вицепремиерът.
Каракачанов беше категоричен, че позицията на България не е вето.
„Не бих нарекъл позицията на България налагане на вето. В никакъв случай. Ние не налагаме вето на Македония. Казваме, че отлагаме свикването на първата междуправителствена конференция, на която ще започнат преговорите с Република Северна Македония. За това има много причини. Нашите приятели, бих казал нашите сънародници в Македония и по-скоро техният политически елит до такава степен повярва в силата на лобизма, че смяташе, че България ще бъде притисната от по-големите държави и в конкретната ситуация от Германското председателство на Съвета на ЕС, да не прави обструкции и да се съгласи със започването на преговорите. Проблемът обаче не е толкова в това излишно самочувствие, което в крайна сметка се оказа катастрофално за външната политика на Скопие, а фактът, че в Северна Македония смятат, че могат да подписват договори без да ги спазват“, каза Каракачанов.
„В името на справедливостта трябва да отбележим, че македонският премиер Зоран Заев полага усилия и има желание да се намери компромис, но може би не му достига подкрепата от неговите политически симпатизанти и елита на неговата партия. Онзи ден той, споменавайки, че отлагането на македонското членството в Европейския съюз, засяга всички народности в Македония. И ги изброи – македонци, сърби, хървати, албанци, власи, включително и 3-те хиляди бошняци. Пропусна обаче да спомене една народност, която исторически съществува в Македония - и това се българите. Над 120 000 граждани на Република Северна Македония са и българи. Защото имат роднини в България, защото наричат себе си българи и са се самоопределили като такива. Но той ги пропусна“, каза Каракачанов.
Той заяви, че агресия има не само към България, но и към Гърция и други съседни държави.
„Ако ние сега допуснем тази държава в този вид да влезе в Европейския съюз, тя ще представлява проблем за националната сигурност на всички европейски държави“, заяви министърът на отбраната.
Според него македонският политически елит е смятал, че може да влезе в НАТО и Европейския съюз без да направи корекция на „тази досегашна, югославска, белградско-московска политика спрямо България“.
„Проблемът не е това, че на част от населението е наложена някаква нова идентичност. Проблемът е, че тази нова идентичност се налага с фалшифициране на българската история. Кражба на история и спорове за герои от по-близки и далечни времена е имало и между други държави, има и сега. Кражбата на българската история, нейното фалшифициране и изопачаване на фактите обаче се използва за създаване на някаква нова македонска идентичност, но и да се налага омраза спрямо българите, българския народ и България като държава“, заяви Каракачанов.
Той напомни, че България е първата страна, която през 1991 г. признава независимостта на Република Македония и изтъкна, че за тези 30 години винаги сме помагали на Република Северна Македония.
Според него не се инвестира достатъчно в информиране на Западните ни партньори.
Красимир Каракачанов направи и историческа ретроспекция на случващото се на Западните Балкани през последните 2 века.
В конференцията „Западни Балкани“ участие взеха още вицепремиерът и министърът на външните работи на България Екатерина Захариева, европейският комисар за иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел,
депутатите от ВМРО Красимир Богданов и Александър Сиди, евродепутати, политици и международни експерти.
