Тодор Живков води делегацията за погребението на Йосип Броз
Държава с име Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) се появява в световния мир през 1963 г. и изчезва през 1991-1992 г. след т. нар. югославски войни.
СФРЮ е федерация от шест социалистически републики: Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. Сърбия допълнително включва в състава си две автономни републики: Войводина и Косово и Метохия.
Първообразът
на югославската
държава
обаче е създаден през 1918 г. под името Кралство на сърби, хървати и словенци.
Десет години по-късно - през януари 1929 г., крал Александър I я преименува на Кралство Югославия и по този начин официализира името Югославия.
След Втората световна война, на 29 ноември 1945 г., държавата започва да се нарича Федеративна народна република Югославия (ФНРЮ). Президент е Иван Рибар, министър-предсател - Йосип Броз Тито. Конституцията на ФНРЮ влиза в сила през 1946 година.
Окончателното име на държавата е утвърдено през 1963 г. - Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ). Поради дължината на това име в разговорния език най-често се използва името Югославия.
Тито е обявен за пожизнен президент и наистина остава на този пост до смъртта си през 1980 г. Започват да наричат държавата Титова Югославия.
Младежта пее: “Друже Тито ми ти се кунемо (кълнем) и скандира: “Тито йе наш, ми смо титови!...”
В първите години след Втората световна война ФНРЮ е просъветски ориентирана страна. Между Йосип Тито и Йосиф Сталин вървят договорки за създаване на Южнославянска федерация, в която да бъде включена и България.
През август 1947 г. в известния планински курортен град Блед в Словения Димитров и Тито подписват спогодба, според която двете “братски държави” се обединяват в една федерация.
Българският премиер се съгласява да предаде Пиринския край на югорепубликата Македония, а в замяна на бъдещата югорепублика България ще си върнат седем пъти по-малките като територия Западни покрайнини.
След срещата в Блед Тито връща визитата на Георги Димитров и посещава България. Цяла София е мобилизирана за възторжено посрещане на маршала. Улиците са препълнени с хора, които пеят и скандират “Сталин - Тито - Димитров!”
Показателен е фактът, че пред бившия дворец, в който е посрещнат Йосип Броз, стоят югославски гвардейци, а не български, което е унизително за България като суверенна държава.
По това време от държавни учреждения, научни институти и библиотеки са разграбвани и пренасяни в Югославия исторически документи, архиви, ръкописи и хиляди томове литература за миналото на Македония. Дори тленните останки на Георги (Гоце) Делчев са предадени на скопското ръководство.
През май 1945 г. група български писатели са приети от Тито във вилата му и разговарят с него повече от час. В очерка си “Й. Б. Тито”
писателят Людмил
Стоянов се възторгва
до небесата:
“Маршал Тито влезе в залата при нас тъй естествено и просто, както идва приятел при приятели, с онова леко смущение, което говори за душевна чистота. И още първите му думи разбиват официалната отчужденост и създават атмосфера на сърдечност и другарство. Той говори отмерено, мъдро, занимателно. Думите му убеждават толкова, колкото и усмивката му. Мисълта му е ясна, логична и изведнъж разкрива широки перспективи. Той съчетава отвлеченото знание с жизнения опит. Този опит е очевидно изкован във вълненията на едно безкрайно добро сърце, пълно с любов към своя разорен от войната, злочестен народ, който той извади от дъното на пропастта...”
Българските вестници също преливат от статии и коментари и други текстове, които възхваляват Тито и прятелството му с Георги Димитров.
Много популярна
е песничката “Три слънца”:
Три слънца в небето греят:
Сталин, Тито, Димитров.
Да живеят, да живеят:
Сталин, Тито, Димитров.
В Пиринския край от Скопие пристигат учители и политически емисари, които започват насилствена македонизация на българите там. Сменят паспортите им, като в новите им документи пише, че те са македонци.
След като идеята за балканска федерация се разпада, зевзеци променят текста на песента така: “Да живеят, да живеят Сталин, дупка, Димитров”.
А след развенчаването на съветския вожд последният ред става: “Да живеят, да живеят дупка, дупка, Димитров”.
Отношенията между България и Югославия стигат до почти пълно замразяване.
След време известният дипломат Райко Николов ще напише:
Не ми е известен друг прецедент в историята, когато правителството на една държава да е принуждавало част от населението си да се откаже от своята национална принадлежност и при преброяване да посочи друга, измислена и натрапена му. Изглежда, само в страна с недостатъчно развито национално чувство би могло да се случи това, което стана тогава в Пиринския край...
Като малък веднъж вкъщи намерих стар брой на "Отечествен фронт", в който имаше карикатура с нарисувани няколко хранещи се прасета, а текстът под нея гласеша:
“Свине лапат
от корито и най-
голямото е Тито!"
През 1948 г., мотивиран от желанието да създаде независима и силна икономика, Тито става първият и единствен социалистически лидер, който демонстрира непослушание към Сталин. Съветският лидер е бесен на Титовото поведение и на 28 юни 1948 г. Югославската компартия е изключена от Коминтерна.
След смъртта на Сталин Тито официално е поканен да посети Москва, но той отказва. Новите лидери на СССР Никита Хрушчов и Николай Булганин смиряват гордостта и егото си и пристигат в Белград. Нещо повече - те се извиняват на Тито за всички неприятности и злини, извършени към него в годините на култа към личността.
Все пак през 1956 г. Тито посещава СССР. В официалните документи пише, че взаимоотношенията между двете страни значително се подобряват, но това е доста пресилена оценка.
В края на 60-те и началото на 70-те те отново се изострят. Помня един виц от онова време за това как Тито управлявал държавата си - давал ляв мигач, но после тарикатски завивал надясно.
През 1961 г. Югославия става съучредител на организацията “Движение на необвързаните държави”. Тито е съосновател на движението заедно с Джавахарлал Неру от Индия, Гамал Абдел Насър от Египет, Сукарно от Индонезия и Кваме Нкрума от Гана. Чрез този договор
Тито установява
силни връзки
с държави
от Третия свят
През 1966 г. Тито подписва споразумение с Ватикана, което дава по-голяма свобода на югославската римокатолическа църква. На 7 януари 1967 г. Югославия става първата социалистическа държава, която отваря своите граници за хора от западните държави. Във външната си политика Тито спазва неутралитет с останалите държави. За него взаимоотношенията с всички държави са неутрални, стига те да не налагат своето влияние над Югославия.
През февруари 1974 г. е приета новата конституция на СФРЮ, в която е записано, че
Йосип Броз Тито става
доживотен президент
Такъв той е 6 години. През 1980 г. се разболява тежко. На левия му крак лекарите установяват запушени вени и той е ампутиран. Тито изпада в кома, която продължава над 100 дни. Умира през нощта на 4 май, 3 дни преди да навърши 88 г. Погребан е в Белград в мавзолея “Къщата на цветята”. На погребението му присъстват държавни ръководители и обикновени хора от 128 държави.
Час и половина след смъртта на Тито Петър Младенов е извикан в кабинета на Тодор Живков. Там вече са Александър Лилов и още двама секретари на ЦК. Живков казва, че са се обадили от Москва и са го информирали, че лично Леонид Брежнев ще води съветската делегация за погребението на Тито. Което е ясен знак кой трябва да води българската делегация.
Със смъртта на легендарния маршал завършва една епоха на напрежение и постоянно противопоставяне в българо-югославските отношения. За съжаление, те не се променят особено и след това.
Държавата СФРЮ надживява своя създател с 12 години.
В началото на 90-те години възникват политически конфликти и катаклизми, които слагат началото на разпада на Югославия.
През 1991 г. с обявяването на независимост на Словения, Хърватия, Македония и Босна и Херцеговина започва гражданската война.
През януари 1992 г. Хърватия и Югославия подписват примирие под надзора на ООН. На 15 януари 1992 г. независимостта на Хърватия и Словения е призната от цял свят. На 22 май Хърватия, Словения и Босна и Херцеговина са приети за членки на ООН. Република Македония е приета на 8 април 1993 г.
Войната в западните части на бивша Югославия приключва през 1995 г. с преговори в Дейтън, Охайо, и подписването на Дейтънското мирно споразумение.
Войната в Косово започва през 1996 г. и завършва с бомбардировки на Югославия от НАТО.
СР Югославия е преименувана на 4 февруари 2003 г. и приема името Сърбия и Черна гора. Държавният съюз между двете държави обаче е нестабилен и е прекратен през 2006 г. след референдум. Независимостта е официално обявена на 3 юни 2006 г. Сърбия наследява мястото на СФРЮ в ООН.
..
