Варшава и Будапеща вдигнаха ветото си, евролидерите одобриха 1,8 трилиона евро
Край на блокадата върху бюджета на ЕС и европарите за възстановяване от кризата, нови зелени климатични цели, санкции срещу Турция и удължаване на тези срещу Русия. Това договориха лидерите на последния за годината Европейски съвет в Брюксел, продължил близо 22 часа.
Най-тежък за постигане бе компромисът за дългосрочния бюджет на ЕС на стойност 1,074 трлн. евро и рекордния фонд “Следващо поколение ЕС” в размер на 750 млрд. евро безвъзмездна помощ и изгодни заеми за членките на ЕС. Досега той бе блокиран от ветото на Унгария и Полша. Така бяха одобрени общо 1,8 трилиона евро.
“Позволете ми най-напред да кажа, че съм много благодарна на германското председателство и на Ангела Меркел за усилията, предприети от това лято насам. От предложението на комисията относно бюджета и “Следващо поколение ЕС” до споразумението през юли в съвета и финализирането му през следващите дни. Това всъщност подчерта способността на Европа да се обедини и способността за действие в условията на най-тежката криза, пред която някога се е изправял ЕС. Това
нямаше да бъде възможно
без постоянното
лидерство на канцлера
и на ротационното председателство и ние сме много благодарни за това”, каза шефката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен след края на съвета.
В. “Ел паис” нарича постигнатия компромис брошка на ревера на германското председателство в момент, когато Меркел за последен път е на Европейски съвет като лидер на страна председател, тъй като няма да се кандидатира за следващ мандат. Самата тя изрази голямо облекчение от предприетите стъпки.
Благодарение на вдигнатата блокада на бюджета лидерите успяха да договорят по-амбициозни цели за намаляване на емисиите на парникови газове - с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г., вместо договорените досега 40%. Съгласуването на тази цифра струва на лидерите 5-часово обсъждане, което
продължи до
3 ч през нощта
Един от основните проблеми бяха исканията на Полша да ѝ се осигурят специални условия, тъй като тя генерира до 70% от електроенергията си с тецове на въглища. Предвижда се въвеждане на “екологични мита” върху вноса на стоки от страни с по-високи емисии.
Евролидерите предлагат съгласувано разработване на европейски сертификат за ваксинация. “Помолих лидерите да подкрепят бързото постигане на
напредък в изграждането
на Европейския здравен съюз
Благодарим ви много, Ангела, за вашите думи във връзка с това”, каза Фон дер Лайен.
Одобрено бе и ЕС да изготви списък с имената на турски граждани, спрямо които да бъдат наложени санкции. Франция, Гърция и Кипър настояха за действия срещу Турция, но други страни от ЕС, включително Германия, Италия и Полша, се противопоставиха на налагането на широки санкции или ембарго на партньор от НАТО.
Българският премиер Бойко
Борисов предложил на следващия
съвет да бъде поканен
генералният секретар на НАТО
Йенс Столтенберг. “Да си говорим за южния фланг на НАТО и съответно там Гърция, и Турция, и България – ние сме южният фланг на НАТО, имаме ли си такова доверие всичките. Мисля, че по тази тема още може да се работи”, каза той.
Лидерите на 27-те страни удължиха икономическите санкции срещу Русия с половин година. Така те остват в сила до 31 юли 2021 г.
В края на съвета Урсула фон дер Лайен информира лидерите за преговорите за търговско споразумение с Великобритания и подчерта, че позициите по основни въпроси остават различни. “В неделя ще решим дали имаме условия за споразумение, или не”, каза тя.
Унгария и Полша: Ние победихме!
Лидерите на Унгария и Полша се обявиха за победители след Европейския съвет, на който двете страни оттеглиха ветото си върху дългосрочния бюджет на ЕС. Полският премиер Матеуш Моравецки определи като двойна победа компромиса.
От една страна, бюджетът на ЕС може да започне да се прилага и Полша ще получи 174 млрд. евро от него. От друга страна, тези средства са сигурни, тъй като механизмът на поставяне на условия бе ограничен до много конкретни критерии, каза Моравецки.
Подобна позиция изрази и Унгария. “Ние спечелихме. Предотвратихме опасността бюджетните мерки да бъдат използвани за натиск върху унгарците да вземаме решения, които не искаме”, заяви говорителят на унгарския премиер Виктор Орбан.
Бюджетът на ЕС за периода 2021-2027 г. и планът за възстановяване бяха приети още през юли, но бяха блокирани от Будапеща и Варшава, които се противопоставиха на механизъм, обвързващ изплащането на евросредствата със спазването на принципите и нормите на правовата държава. Същността на механизма не се променя и ЕС за първи път в историята си ще има законова процедура за санкции при отклонения, засягащи финансовите му интереси.
Съгласно компромиса, договорен от германското председателство, ЕС излезе с декларация, в която се казва, че връзката на върховенството на закона с фондовете ще се прилага обективно и само за да се съхрани използването на европейските средства по предназначение, вместо да се наказват страни, които са отделно обект на разследване на ЕС във връзка с върховенството на закона. В. “Ел Паис” пише, че премиерите в Будапеща и във Варшава променили позицията си в замяна на минимални отстъпки, които им дават възможност да се съгласят, без това да изглежда като унижение в столиците им.
За да се забави допълнително практическото прилагане на новия регламент, Полша и Унгария ще поискат от Съда на ЕС да провери дали регулацията отговаря на разпоредбите на договорите за ЕС. Подобна проверка може да отнеме две години. Това означава, че поне дотогава двете страни ще получават евросредства по действащите в момента правила. Съдебната процедура обаче може да се случи и по-бързо, като според зам.-шефката на ЕК Вера Йоурова “говорим по-скоро за месеци, отколкото за години”.
Предвижда се спирането на средствата да става с решение на Съвета на ЕС по предложение на ЕК, но само когато са изчерпани всички останали правни възможности и само когато е ясно доказана връзката на нарушението с щета за бюджета. Причините, заради които се взема решение за ограничаване на бюджетните разходи, трябва да бъдат предварително включени в ясен списък. Предвижда се най-късно година след прекратяването на бюджетните плащания към дадена страна от ЕС решението да бъде преразгледано.
