Национално-либералната партия (НЛП) реши да покаже мускули и да отправи предизвикателство към желанието на президента Йоханис относно бъдещия министър-председател. Сякаш спечелили изборите с 50 процента плюс един гласа, либералите се събраха на партийно заседание и решиха, че трябва да подкрепят (за поста премиер) Флорин Къцу, въпреки че президентът искаше военния министър Николае Чука. Нито пък питаха партньорите от Съюз за спасение на Румъния-ПЛЮС (ССР-ПЛЮС) и Демократичен съюз на унгарците в Румъния (ДСУР).
От новата още несъставена управляваща коалиция замириса на Демократична конвенция. Започваме да си припомняме постоянната гюрултия, която беляза управлението между 1996-2000 г., когато Националноселската християнска и демократическа партия, Национално-либералната партия и Демократическата партия се разправяха всеки ден с извадени ножове на масата. За съжаление, караниците на тогавашните партии доведоха до административен хаос, страната бе докарана почти до икономически срив (спаси я в последния момент (дългогодишният управител на Централната банка - бел. прев.) Мугур Исъреску, който бе назначен за премиер), и дори бе на крачка от пълно рухване, като се наложи да бъде въведено извънредно положение на територията на цяла Румъния, за да бъдат спрени миньорите на Мирон Козма да стигнат до Букурещ.
Либералите решиха да играят твърдо, забравяйки, че без президента Йоханис, сега щяха да си правят сметките как, като опозиция, да организират съпротива срещу Социалдемократическата партия (СДП). Разбира се, тук сгреши и президентът, който взе НЛП в обятията си, разглези я и й обеща, че ще получи управлението като подарък, дори да изгуби изборите. Конституцията, каквато е несъвършена, му дава правото да направи това, но убива всяка идея за електорално състезание. Независимо дали ни харесва или не, СДП спечели парламентарните избори. Разбира се, на вота се явиха много малко хора. Онези, които не са гласували за СДП, са повече от половината, но крайното класиране си е класиране. Президентът избра да не го взема предвид и сега трябва да се оправя с разглезеното дете, което иска Ферари.
Президентът Йоханис сгреши политически. Трябва да повика партиите на преговори, да поиска от тях да номинират най-компетентните си хора за поста на министър-председател и след това да натовари със съставянето на правителство този, който е предложен от партията, класирала се на първо място. Да, в настоящата ситуация - СДП. И кандидатът на СДП би трябвало да си осигури парламентарно мнозинство, което да гласува кабинета му. Не успее ли, идват следващите по ред. Тоест президентът щеше да стигне до решението, което му се иска, по много по-естествен начин, а СДП щеше да остане със затворена уста: не бяхте в състояние да сформирате мнозинство. А пък НЛП можеше да разбере, че в политиката не може да получава всичко наготово, още повече когато е загубила изборите.
Президентът избра да не номинира министър-председател от СДП, въпреки че знаеше, че той не може да състави парламентарно мнозинство, от страх. Ами ако има предатели в собствения му лагер? Може ДСУР, може в ССР-ПЛЮС? Не помисли обаче за НЛП. И точно НЛП реши да не го слуша и да усложни задачата му. Разбира се, консултациите още не са започнали и не е направена номинация. Но какви са опциите? Да приеме Флорин Къцу, предложен от либералите? Да настоява за своя фаворит Николае Чука, с риск да настрои враждебно лидерите на НЛП? Ще рискува ли да остане изолиран от партиите в президентския дворец Котрочени през оставащите четири години от мандата? Кой ще приложи на практика идеите за реформиране на страната? Да сложи премиер от ССР-ПЛЮС? Няма никакъв шанс да бъде прието от либералите.
Някои анализатори казват, че може да се приложи германски модел. Тоест правителство на националното единство, с премиер, избран от президента и приет от всички партии. Или правителство, съставено само от НЛП и СДП, ако ССР-ПЛЮС не приеме да влезе в съюз с обявените за доживотни врагове (СДП). Каквото и да избере президентът Йоханис, трябва да има предвид нещо изключително важно: намираме се в разгара на пандемия от COVID-19, икономическата криза показва зъбите си, материалното положение на много социални категории в Румъния бързо се влошава, тенденцията към радикализация в обществото е много силна, страната има нужда бързо от възможно най-компетентното правителство. Не е време за експерименти, би трябвало да си извлечем поука от неотдавнашната ни история. /БТА/
