Намерението на Байдън да номинира наскоро пенсиониран генерал от сухопътните сили за шеф на Пентагона поражда тревога сред членове на Конгреса
Решението на новоизбрания президент Джо Байдън да избере Лойд Дж. Остин за министър на отбраната предизвиква безпокойство в Конгреса, отразявайки опасенията, че поставянето на наскоро пенсиониран генерал на тази длъжност може още повече да подкопае датиращия от векове принцип за граждански контрол върху армията.
Изборът на Байдън не е публично обявен, но беше потвърден в понеделник от четирима души, запознати с решението. Остин би станал първият чернокож шеф на Пентагона, а историческият характер на кандидатурата, особено в година на изключително голямо расово напрежение в страната, добавя интригуващо измерение към дебатите в Конгреса за един от важните членове на правителството на Байдън.
Остин беше неочакван избор. Повечето предположения се въртяха около Мишел Флорной - опитна фигура във Вашингтон и поддръжничка на Байдън. Тя щеше да бъде първата жена шеф на Пентагона.
Остин е широко уважаван заради своята военна служба, която включва ръководене на войски в бойни действия в Ирак и Афганистан и надзираване на американските военни операции в по-големия Близък изток като началник на Централното командване. Но назначаването му за шеф на Пентагона ще бъде по-сложно от обичайното. Той трябва да получи от Конгреса разрешение за допускане на изключение от изискване, според което министърът на отбраната трябва да не е бил на военна служба поне седем години преди заемане на поста. Остин се пенсионира през 2016 г. след 41 години в сухопътните сили и никога не е заемал политическа длъжност.
Конгресът е разрешавал подобно изключение само два пъти - през 1950 г. за Джордж Маршал и през 2017 г. за пенсионирания генерал от морската пехота Джим Матис, който стана първият министър на отбраната на президента Доналд Тръмп.
Някои видни демократи се противопоставиха на допускането на изключение за Матис, а от тези, които гласуваха за това, сенатор Джак Рийд от Роуд Айлънд изрази съмнения.
"Допускането на изключение от закона би трябвало да става не повече от веднъж на едно поколение", каза тогава Рийд, най-високопоставеният демократ в сенатската комисия за въоръжените служби, като добави: "Затова няма да подкрепя допускане на изключение за бъдещи кандидати."
Попитан вчера за допускането на изключение за Остин, Рийд, изглежда, беше готов да допусне тази възможност.
"Смятам, че, както е редно, трябва да се предостави възможност на кандидата да даде обяснение", заяви той пред репортери.
Сегашният председател на комисията за въоръжените служби - сенаторът републиканец Джеймс Инхоф от Оклахома, каза, че няма проблем да гласува за допускане на изключения. "Аз винаги подкрепям допускането на изключения", каза той. Но заяви, че не познава добре Остин.
Гражданският контрол върху армията е дълбоко залегнал в традиционната предпазливост на американците към големите постоянни армии, разполагащи със силата да свалят правителството, на което са предназначени да служат. Затова президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, а това отразява логиката, стояща зад забраната наскоро пенсиониран офицер от армията да бъде министър на отбраната.
Главният военен съветник на министъра на отбраната е председателят на Съвета на началник щабовете на армията - в момента това е генералът от сухопътните сили Марк Мили.
Някои демократи, които се съгласиха с допускането на изключението през 2017 г., смятаха, че Матис ще укротява импулсивния характер на Тръмп и ще компенсира липсата му на опит в националната сигурност. Сега службата на Матис в Пентагона се разглежда от някои като аргумент против освобождаването на Остин от правилото за седемте години. Критиците на Матис казват, че той се е обградил с офицери от армията за сметка на по-широка гражданска перспектива. Той напуска през декември 2018 г. в знак на протест срещу политиките на Тръмп.
Подобни тревоги могат да възникнат с кандидатурата на Остин. Сенаторът демократ Ричард Блументал от Кънектикът каза, че въпреки историческия характер на кандидатурата не би гласувал за допускане на изключение, защото това "би противоречало на основния принцип, че би трябвало да има граждански контрол върху една неполитическа армия".
"Този принцип е съществен за нашата демокрация. Мисля, че (той) трябва да бъде приложен за съжаление в този случай", каза той.
Демократката от Камарата на представителите Елиса Слоткин от Мичиган каза, че изпитва смесени чувства, включително дълбоко уважение към Остин, с когото е работила като служител в Пентагона в годините, когато той е бил в Ирак и Афганистан.
"Но избирането на още един наскоро пенсиониран генерал да заеме позиция, предназначена за цивилен, просто не е добре", каза тя. "Постът министър на отбраната е замислен така, че да осигури граждански контрол върху армията."
Слоткин каза, че през последните четири години е бил нарушен балансът в това отношение. Тя каза, че иска да знае как правителството на Байдън ще подходи към нейните опасения, преди тя да гласува за допускане на изключение.
Един от хората, потвърдили решението на Байдън, каза, че при избора е трябвало да се подбере възможно най-добрия кандидат, но призна, че е имало засилен натиск за номиниране на цветнокож.
Байдън познава Остин поне от годините, в които генералът ръководеше американските и коалиционните войски в Ирак, когато Байдън беше вицепрезидент. Остин беше командир в Багдад на Многонационалния корпус-Ирак през 2008 г., когато Барак Обама беше избран за президент, и се върна да ръководи войски от 2010 до 2011 г.
Едно от многото военни назначения на Остин беше, когато той ръководеше съвместния щаб през 2009-2010 г. по време на част от мандата на адмирала от военноморските сили Майк Мълън като председател на Съвета на началник щабовете на армията. Мълън високо ценеше Остин.
"Ако новоизбраният президент Байдън го избере за поста, Лойд ще бъде прекрасен министър на отбраната", каза в изявление Мълън. "Той познава от първа ръка сложните мисии, които изпълняват нашите мъже и жени в униформа по света. Отдава първостепенно значение на съюзите и партньорствата. Уважава необходимостта от силни и здрави отношения между гражданската и военната сфера. А ръководният му стил е приобщаващ, спокоен и уверен."
Остин, завършил през 1975 г. Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, беше през 2012 г. първият чернокож заместник-началник на щаба на сухопътните сили. Година по-късно оглави Централното командване, където разработи и започна да прилага стратегия за отблъскване на бойците на "Ислямска държава" (ИД) в Ирак и Сирия.
Аш Картър, който стана министър на отбраната през 2015 г. по време на първите месеци от плана на американската армия за кампания срещу ИД, написа след напускане на поста, че когато Остин го е запознал с план за отвоюване на северния иракски град Мосул, планът му се е сторил недостатъчен.
"Бях възхитен от желанието на Остин да пренесе битката при врага", написа Картър, "но планът, който той ми представи, беше напълно нереалистичен, разчитащ на иракски армейски формирования, които почти не съществуваха на хартия, камо ли в действителност." /БТА/
